Хотел Diamond

Кат беше решила да излезе от академията за няколко дена.Събра си багажа,излезе от стаята си и от академията.Хвана първия автобус за Ел Ей.Много искаше да отиде там,а и беше близо до "Нортфилд".
Автобуса я остави точно пред хотела.Той беше доста готин.Кат отиде на рецепцията и взе ключа за стаята си.Качи се в асансьора и точно преди вратите да се затворят,едно момче ги спря и се качи с нея.Те се споглеждаха от време на време,но не си казаха нищо.Кати слезе на етажа си,а за нейна изненада и той беше на този етаж.
"Какъв късмет"
Каза си наум тя.Влезе в стаята си,настани се удобно.Реши да излезе,все пак това беше Ел Ей.Кой знае какво можеше да се случи.Облече си една къса червена рокличка,обу си високите токчета и излезе.Като влезе в асансьора,момчето отново се появи по същия начин.Кати не издържа и го попита:
-Здрасти!Как се казваш?
Момчето се обърна към нея и я изгледа.

Прибирах се слънчогледената поляна. Времето се беше стоплило,а мен ме цепеше глава. Мислех си за Жулиета,когато забелязах,че вратите на асансьора се затварят. Ударих му един спринт до тях и точно преди да се затворят влязох вътре.
Там стоеше едно момиче,привликателно и сладко. Усмихнах се вътрешно. Тя слезе на моя етаж и влезе в стаята си. Аз стигнах до моята и първата ми работа беше да си тегля един бърз душ. Косата ми изсъхна бързо,облякох се и излязох. Отново се заблях нанякъде,когато забелязах,че вратите на ансансъора се затварят.
Все закъснявах за този ансансьор. За втори път го спирах точно преди да тръгне. Отново се засякох с момичето. Тя ме заговори,а аз се усмихнах самодоволно. Знаех си,бях неустоим. Погледнах я,премислих дали съм я срещал някъде. Дали не съм преспал с нея и сега ме търси или е една от поредните момичета,които ми вървяха по петите. След като се уверих,че никога преди не я бях виждал,спокойно казах:
-Александър. Хубава рокличка.-подсмихнах се на себе си и се облегнах на стената.

Кат се усмихна сладко и го погледна с нейния неустоим поглед.Огледа го от/до и беше доста готин.Обърна се с гръб към него и нарочно натисна всички копчета на асансьора,а те си бяха доста.Обърна се с лек подскок и каза весело:
-Тадааа!
Алекс я изгледа странно,но явно не му пукаше особено,затова че ще се возят доста дълго време.
-Защо ме гледаш така?
Пита с любопитен поглед и се приближи до него.Погледна го в очите и видя,че той не е обикновен човек.Сега Кати се усмихна още по-широко и седна на земята.Алекс последва примера `и.
-От къде си?
Отново пита,тя.Явно и беше в кръвта да досажда на хората,но Кат много искаше да научи нещо за него.Харесваше `и като личност,а и като външен вид.

Когато тя започна да натиска всички копчета ми стана смешно,но се сдържах. Явно нямаше да слезя скоро от ансансьора. Поседнах си до нея,когато ме попита от къде съм. Хмм..Мислех да й кажа това,каквото казах и на Жулиета.
-Аз ли? Аз идвам от Рая,но съм с характер на дявол. Бил съм и в Ада,там е приятно. Не ме питай какво съм,няма да получиш отговор.Мога да съм ангел,но също така и дявол.-Бях напълно сериозен. Не обичах да говоря за това,затова набързо смених темата.
-Да нямаш някаква мания към бутоните?

Отговора му много учуди Кат.Как можеше да е и ангел и дявол?Може би си има начин,но той не искаше тя да го пита,затова не го направи.
-Аз ли,нее...
Каза тя закачливо и побутна Алекс по рамото.Усмихна му се и после се засмя.Беше и много забавно.
Изведнъж асансьора спря да се движи.Кат стана разтревожено и започна да натиска копчетата,но той не тръгваше.Обърна се към Алекс и каза изнервено:
-Супер заседнахме...
Върна се при него и седна намусено до него.

Ансансьора спря. Тя стана и започна да натиска някакви си копчета,обаче не тръгвахме. Вече закъснявах за срещата,която си бях уредил. Е,нищо. И без това щях да казвам на момичето,че нищо няма да се получи м/у нас. Сега е по-лесно за мен.
Погледнах непознатата и се усмихнах. Приближих се бавно до нея.
-Хмм,аз ли не виждам или си най-красивото момиче,което съм срещал?-Усмихнах се и вече бях много близко до нея. Лицето ми беше точно пред нейното,а устните ни на сантиметри от нейните. Точно тогава се засмях. Отдръпнах се от нея,като не свалях усмивката от лицето си.
-Хаха,шегувам се. Аз не съм такъв.-Засмях се. Какъв не съм? Точно такъв съм си. Побутнах я леко по рамото ,като очаквах много негативна енергия да се излее върху мен ,като нейна реакция.

Както Кат си седеше и се цупеше на асансьора и изобщо на всичко,Алекс се приближи близо до нея.Гледаше я в очите,а устните му бяха на сантиметри от нейните.Тя очакваше той да е целуне и точно когато очакванията и бяха най-силни,той се изсмя и се отдръпна.Кат го погледна на кръв и `и идваше да му каже неща,които по добре да не изрича.Хвана си устата и се обърна с гръб към него.
-Ти си голям идиот!
Каза сърдито тя,отиде до него и го бутна силно.Алекс май очакваше повече от нея,защото я изгледа странно.Кат отново седна на земята.
"Той за какъв се мисли?!"
Каза си тя наум и го изгледа злобно.

Усмихнах се. Тя ме бутна и аз леко се залюлях на една страна. Всъщност,точно такава реакция очаквах да получа. Тя се обърна с гръб към мен и се нацупи. Е,предполагам,че понякога и аз прекалявам без да се усетя.
-Е,добре де.Прекалих,извинявай.Обещавам,че никога няма да се повтори.-Станах и минах пред нея. Вкарах й една чаровна усмивка и й подадох ръка за извинение. Уау,от кога научих думата "извинявай"?! О,да..отдавна не я бях използвал.

Кат му си беше разсърдила много,защото тя не обичаше да се шегуват с нея по този гаден и досаден начин.Алекс застана пред нея и `и се усмихна чаровно,като каза:
-Е,добре де.Прекалих,извинявай.Обещавам,че никога няма да се повтори.
Тя го погледна самодоволно и стана срещу него.Погледна го в очите и каза с един сладък глас:
-Нямам нищо против да ме целунеш,но не се шегувай с мен така!
Засмя се лекичко и отново седна.
Извади си телефона,за да види дали не може да се обади на някой да ги измъкне,но за жалост нямаше обхват.

Добре,трябва да си призная,че това малко ме очуди. Не,по-скоро се учудих,че се учудвам. Попринцип не трябваше да уговарям много момичетата,за да ги целуна.
-Тук едва ли ще намериш обхват.-отново се облегнах на стената и зачаках нещо да се случи. Например..ансансьора да тръгнее,или лампата да изгори..Нещо такова. Сигурно щяхме да прекараме известно време затворени тук. Идваха ми много неща,които можехме да правим,но не мисля,че е уместно да ги казвам на глас. Също така,като се сетя за миналото и направо не исках да виждам нищо от женски пол.
-Е,какво предлагаш да правим,докато сме заседнали тук?

Алекс каза нещо,но Кат не го чу много добре,а и в момента бе сърдита на целия свят.Погледна го с една усмивка..и каза:
-Ами аз се сещат за много неща...
Засмя се лекичко и му намигна.
Обичаше да се шегува с момчетата по този сладък начин.Те почти винаги ти вярваха и има случаи,в които направо...абе я по-добре да не казва.
"Сладур!"
Каза си тя наум,като започна да го оглежда.Изглеждаше доста секси и сигурно без тениска беше още по-секси!..
-Боже спри да си мислиш такива неща!
Кати мислеше,че го казва наум,но се оказа че го е изкрещяла.Алекс я погледна странно,но и самодоволно...

Усмихнах се самодоволно. Бях свикнал момичетата да се държат така около мен,но честно казано..не бях в настроение за това. Да си го кажа направо,изобщо не бях в добро настроение. Тя ми напомняше за Изабел..Да..Изабел се държеше по този начин и в крайна сметка тя...Разтърсих глава,не трябваше да мисля за това сега. Не свалях наперената си усмивка от лицето ми. Приближих се до нея и се надвесих над нея с думите:
-Хей,мъник,знам какво се опитваш да направиш,но вмомента не съм в настроение и се боя ,че няма да стане на твоята.-Е,добре де,може би малко прекалих. Не беше тя виновна за лошото ми настроение,просто така се бяха стекли обстоятелствата. Явно щях да си поседя в ансансьора с нея,затова щеше да е добре,ако се разбирахме. Изправих се и се обърнах с гръб към стената. Облегнах се и се свлякох надоло,точно до момичето. Не знаех как ще реагира,никога не бях отказвал на момиче.

Не знам дали Алекс беше разбрал точно Кати,но той я отблъсна за втори път.Този път обаче Кат не се вбеси,а напротив прие го доста добре.
-Щом казваш...
Каза обидено и когато той седна до нея,тя си извъртя главата на другата посока,за да му покаже,че не е тъпа и че все пак му е обидена.
Нещо `и хрумна на ум.Разбира се то бе глупаво.
"Щом ще се държи така с мен и аз ще се държа по-този начин...но по-друг начин!"
Каза си тя наум.Усмихна се самодоволно,обърна се към Алекс и го попита:
-Има ле нещо,защото настроението ти се промени?
Още преди да и отговори,Кати се премести пред него,легна по корем и си подпря главата с двете ръце.Погледна го сладко и видя,че той я гледаше не където трябва.Е явно не се беше отрекъл от природата на момче.Кат чакаше отговора му.

Toва момиче май не разбираше от отказ. Познавам природата на жените много добре,искат нещо и докато не го получат не се предават. Когато вече са ти взели чувствата ,сърцето и всичко,което имаш казват "Е,само това ли беше?" Презирах жените,затова ги използвах. Научих се да ги използвам,както използваха мен.
-Пода..мръсен е.-огледах помещението. Тя ме попита дали имало нещо. Не,аз се сърдя ей така,без причина. Не мислех да й казвам нищо.
-Задаваш прекалено много въпроси.-Засмях се. Не го казах с намерението да я убидя,просто не мислех ,че й влиза в работата. Та аз дори не й знаех името. Е,като се замисля съм вкарвал много жени в леглото си без да им знам името,но това беше беззначение сега.

Кат се сети,че беше забравила да каже името си на Алекс.Е,не беше голяма трагедия,но си беше странно тя да му знаеше името,а той нейното не.
-А..аз съм Катрин!
Усмихна му се и седна нормално,защото и стана неудобно.
Чудеше се какво ли щяха да правят през това,но сигурно щяха да си говорят безсмислени нещо,точно както в момента.
В асансьора ставаше все по-горещо.На Кати и беше добре..тя беше само с една рокличка,но Алекс имаше блуза,че и дънки...На Кат и беше интересно дали щеше да ги съблече..поне блузата.
"Махнете се мръсни мисли!!"
Заповяда си тя наум и отново се усмихна лъчезарно.

Вече започна да става много топло,затова съблякох тениската ми. Е,не можех да пропусна да отбележа,че тялото ми бе страхотно. Нямаше как да не се забележат плочките и мусколите ми.
-Не си мисли нищо грешно. Просто е прекалено топло.-Не можех да издържам на такава жега. Ех,хубаво е да си момче,по всяко време можеш да се съблечеш без да те гледат странно. Усмихнах се самодоволно и се облегнах на стената.
-Катрин значи. Хубаво име.

Алекс си съблече тениската и Кати му обърна внимание.Беше секси и толкова и се искаше да пипне тези изкушаващи плочки и мускули,но едва ли щеше да `и позволи.Кат не искаше да прилича на онези момичета,дето си лягат с всеки готин и го постигаше,което беше най-странното.
Кат също и стана топло.Не можеше да свали роклята си,защото щеше да остане по бельо,а все пак познаваше момчето от преди няколко минути..или часове.Събу си само обувки и въздъхна тежко.
-Защо е толкова топло?
Каза ядосано тя и се облегна с разочарована физиономия.

-Е,много е хубаво да си момче. -Оплезих й се. Сега като се замисля,защо никой не идваше да оправи ансансьора,тези хора не го ли използваха? Всичко живо ли слиза по стълбите?!
-Ако искаш се съблечи,виждал съм много жени..дори без бельо,така че не се притеснявай от мен.-Засмях се.Не я бях излъгал,така си беше. Вече странното щеше да бъде,ако като по магия ансансьора тръгне и ни заварят без дрехи.Не знам как щяхме да го обесним. Определено щеше да е комична ситуация. Представих си го и се засмях отново.
-Ох,сигурно няма да излезем от тук скоро... Аз така и така закъснях за срещата си,ако нямаш уговорен час може да те разведа из Ел Ей.

-Не ме е срам..Просто от къде да те знам какво ще си помислиш за мен..
Каза му заядливо.Кат отиде до Алекси,обърна се с гръб към него и го помоли:
-Ще ми разкопчееш ли ципа?
Алекс се изправи и го разкопча.Кати започна да си съблича късата рокличка с бавни движения,не че имаше някаква цел.Остави я на земята,отново се обърна към Алекс.
-Какво мислиш за тялото ми?
Пита тя от чисто любопитство.Много и беше чудно какво щеше да и отговори.Досега не се беше държала толкова отпуснато с момче.Може би просто си приличаха по нещо?
-Става да!Нямам никакви уговорки..
Кати му се усмихна и започна да позира,като модел.Беше и смешно,но въпреки това продължаваше.

Засмях се. Значи ще си играем.
-Амиии..приличаш ми на котка.-Вземи ,че ме разбери. Тя започна да позира и на мен ми стана смешно. По-скоро забавно. Имаше хубаво тяло,даже повече от хубаво,но това не ме караше да променя мнението си..донякаде.
-Не,не. По-скоро ми приличаш на котка фотомодел.-усмихнах й се. Беше много сладка така като позираше ,все едно чака някой да я снима. Явно вече имахме уговорка,оставаше само ансансьора да проработи и всичко щеше да си дойде на мястото. Е,вече не беше от толкова голямо значение,защото беше почнало да става забавно.

На Кат и беше много забавно да позира и затова не спираше.Правеше всякакви пози...Изведнъж и хрумна нещо лудо,отново.
-Айде ти да позираш котарако..
Каза му тя и се засмя.Алекс също се засмя,но не бързаше да стане.Кат го погледна презрително,отиде до него,хвана го за ръката и започна да го дърпа.
-Ставай,ставай...
Викаше тя,като не спираше да го дърпа,а и от време на време да клати ръката.Най накрая успя да го вдигне,но той седеше като пън.Не знам дали го правеше на шега,но Кати започна да го гледа предизвикателно и викаше:
-Хайде сладурче..
Преди да седне,тя го удари по секси дупето и тогава седна.
"Дано да не ме разбира погрешно с тези мои откачени действия!!"
Каза си тя наум и зачака да види дали Алекс става за модел.

-Ъъъ..чувствам се глупаво. -засмях се. Почти никога не бях се излагал толкова. Почнах да позирам,но май не ме биваше много.
-Мяу.-казах ,но тона с който го изговорех сякаш казваше "Какво подяволите правя?!" Засмях се и спрях да се правя на глупак. Не ми отиваше,развалях си имиджа.
-Не мога,ти си по-добра. -Седнах до нея и чак сега забелязах,че наистина се беше съблякла. Мислех,че си въобразявам. Подсмихнах се,но не издадох нищо от това,което си мислех. Облегнах се на стената и въздишах. Отдавна не се бях забавлявал в подобна ситуация.

-Еее защо спря?Беше супер...
Каза му Кат,като леко се засмя.Наистина не го биваше много,но беше забавно да правят глупости.Кати отново стана и започна да обикаля из асансьора.Чудеше се какво да прави и изведнъж извика:
-Пааа!
Започна да се смее гласно и се преви на две.Вече изперкваше наистина и Алекс я изгледа странно,но все пак му беше смешно.
-Стана му скучно!Направи нещо..
Побутна го тя,не че очакваше да направи нещо кой знае какво.

Това момиче се побъркваше. Явно наистина й беше скучно,жалко,че не бях в настроение да я оправя...във смисъл да й оправя..настроението. Тя ме побутна,когато ансансьора се разтресе и тръгна надоло. Я,взели,че го оправили. Тъкмо навреме. Облякох си ризата и погледнах Катрин. Е,на нея щеше да й трябва повече време,за да се облече. Хмм,какво ли щяха да си кажат хората,когато вратата се отвори? Засмях се и казах:
-По-добре побързай с обличането.- Застанах с гръб към нея,не видях дали се е облякла,когато вратата се отвори и аз казах:
-Уговорката отпада,може би друг път?-Излязох от ансансьора,после от хотела. Качих се в колата си и се запътих към стаята си.


П.С-Прекратявам нашето РП,за да може да пишеш с друг. : ))