Апартамента на Арчи

Спалнята



Банята



Хола



Кухнята

Арчи ме поведе на някъде..предполагам неговото местенце...По коридорите беше пусто и това ни позволи да се целуваме.А целувките бяха доста сладки.
Стигнахме апартамента му.Той отключи и ние влезнахме вътре.Апартамента му беше големичък.
- Хубав апартамент.... - казах и се настаних най-нахално на дивана. - Арчи...разкажи ми за себе си...моля те..
"Моля те" ?Какво ми ставаше,че чак да се моля?!А пък и той сигорно щеше да иска да правим друго...,а пък този въпрос не му го бях задавала..май.

Те влязоха в стаята на Арчи и Из се настани на дивана.
-Арчи...разкажи ми за себе си...моля те..-каза тя.
Арчър отиде до кухнята и се върна с чаша за уиски обаче пълна с червена течност-кръв,носеше и стъклена бутилка със същата течност и няля на момичето.
-Искаш нали?-той повдигна едната си вежда.И заправи чашата до нея.-Какво да ти кажа...Принудиха ме да стана директор и да не зарежа семейната идилия,но аз направих точно това.Мислят,че съм бил примерен ученик,а всяка вече в стаята ми имаше по неизвестен брой мацки...И така.Ти?Освен,че си учченичка,която спи с директора.
Той се усмихна и си наля второ.

Изревнувах като разбрах "за неопределения брой мацки" ,но не можех да го виня...той беше дяволски секси.
- Аз...освен,че съм ученичка която спи с директорка...знам ли...израснала съм без родители...убиха брат ми като бях на тринадесет.После живях в една улична банда...и така...и имам онзи проклет лъв...не знам от къде е,но понякога ми е някак странно,че е там...не мога да опиша чувството - малко се чувствах като на онези събирания. "Здравейте аз съм...." "Здравей..."
Взех чашата в която той беше сипал нещо..кръв и още нещо.Отпих малка глътка.
- Ммм предпочитам кръвта от източник...

Иха израснала в улична банда,не си личеше много,но явно беше буйно момиче.По-скоро изглеждаше като супер модел,а на като бунтарка и все пак явно беше такава.
-Ммм предпочиттам кръвта от източник...-каза тя.Това можеше да се уреди ако иска.
-Какво казваш да допълнителните уроци-каза Нейт с един перверзен глас и направо всеки би настръхнал.Той изпи и това "питие" и наля на себе си и на Из ново.
Нортфилд стоеше на единия диван и не правеше почти нищо.Нещо настроението му се промени изведнъж и му стана едно сдухано,по незнайни причини.Просто така някой път го хващаха лудите и от весел ставаше тъжен,малко силно казано.Просто сякаш се само съжеляваше и за всичко направено от него.

Нейт наля по още едно "питие" и се отпусна на дивана.Изглеждаше някак...различен.
- Какво ти е? - зададох въпрос.Не беше като преди малко...поне на мен така ми изглеждаше.Станах и се приближих към него като най-нахално се настаних в скута му.Целунах го продължително по устните като езикът ми проникна в устата му и докосна палаво неговият.Ръцете ми се обвиха около вратът му,но после спуснах едната по-надоло...
Стигнах до малкото му приятелче и почнах да го мачкам леко...Арчър изстена...
- Та за уроците.. - усмихнах се мило....

П.п:Малии глупостиии ;х

Арчи ме хвана и ме понесе на някъде.Усетих погледите и мислите на хората когато излезнахме от стаята.Болката се усили.
- А-а-арчии... - едва изрекох.Някои мисли сякаш бяха насочени към мен.Почнах да се гърча от болка,но когато излезнахме навън ми стана малко по-добре...,но още ме болеше....Почнаха да ми се привиждат черни петна.Стана ми размазано и изгубих съзнание....
Свестих се на някакво легло и всичко ме болеше.Арчи беше до мен.Опитха да мръдна,но само мънкане зареди болката се измъкна от устата ми.
- Боли ме... - изрекох тихо.Нямах никакви сили.Болеше ме...както бях казала.Опитах отново да мръдна,но този път болката беше още по-голяма и извиках.Главата ме заболя.Имах чувство,че някой ми я ръчна с нещо остро.
Почнах да се гърча,а от устата ми потече кръв.Не знам защо...Не знам какво стваше.
- А-р-рчии...б-б-боли... - едва изрекох.

- Боли ме...-изпростена Изи и изглеждаше ужасно на външен вид все едно гледаш някой бял чаршаф,буквално,единствено веждите й се бяха насъбрали от болката,която изпитваше.Арчи надали щеше да може да я излекува със заклинание,защото малко беше в лошо отношения с едни стари,стари вещици,които отказаха да му помагат повече.Абе те си бяха големи досади не стига,че Арчър ги моли за помощ,а те отказват най-нахално.Хъм!
-Да..не изглеждаш хич добре,не искаш да се поглеждаш в огледалото.-каза Арчър и се опита да й се усмихне докато смесваше някакви чудесии,които й тъкна в лицето да пий.Сега ако пак му кажеше,че се опитва да я командва,е!То човек да не се грижи за нея,че ще вземе ти мята огнени кълба по тебе...
-Ако не ги изпиеш както и кръвта няма да те боли по-малко!-тя беше изохкала още веднъж и Нортфилд вече настоятелно й даде розово-синия бъркоч.

пп любов ужс..нищо не се сещам!! ;х

Арчър ми подаде някаква чаша с някаква течност.Намусих се.Поклатих глава.Нямаше да го пия!Не исках!Нямаше!
Още едно мънкане се отскубан от устата ми и той настоя да изпия това...нещо.Погледнах чашата съмнително.От къде пък да знам,че вътре няма отрова или нещо такова?А?
И все пак леко се надигнах и пийнах малко.Изплюх го веднага.
- Ужасно е.... - изрекох едва,едва.Погледа му обаче ме накара да изпия останалото.С тежка въздишка изпих гадорията.Повече нямаше да пия нищо направено от него.Главно отвари и подобни.Размърдах се и още ме болеше.Какво мамка му ставаше..бях се побъркала.Е в тоя град ако нямаше психятрична болница можеше специално за мен да направят една и после всички луди да отидем там да се събираме на сладки - луди - приказки...да си кръстим обувките Флъфи,Фифи и какво ли още не.Да си разменя хапчетата и да видим на кой ще му гръмне главата - буквално - от грешна доза.Тц!

П.п:Не..откачих

-Ужасно е..-каза Изабел,но погледът на Арчи я накара да го изпие.
-Добро момиче!-усмихна се нашия герой и й метна и едно пакетче кръв.-Или по-добре от ако иксаш топла..
Арчи я остави за малко в стаята,а и от онзи бъркоч който й даде трябваше да се оправи,но това е много относително,защото колко можеше да се оправи като май си падаше откачалка..и по-лошо според мислите й вече си кръсти и обувките Фифи и Флуфи-на това му викам човек крещящ с пълен глас "ИСКАМ В ЖЪЛТАТА БОЛНИЦА!!ХЕЙ..ЮХУ!ИСКАМ РОЗОВИ БОНБОНКИ И ЖЪЛТИ,АЗ СЪМ БАРБИ!".
Нашия герой зарови в един шкаф и след малко откри търсеното въе вид на една много,много,ама наистина много с много многота от пред стара книга.Беше по-скоро дневник на семейството му описваща магии,преживявания и много полезни неща..а и това,което искаше тя. Нямаше да стане да й го даде да не би да беше някой идиот?!Както обикновено щеше да я преметне..но не се знае дали ще излезе жив!Ррр!

пп. ИЗА е луда!!

Добро момиче?Сериозно ли?Да не съм някакъв състезателен кон?

Арчи ми метна пакетче с кръв и отиде в другата стая.Извъртях очи и се надигнах.Отоврих пакетчето и изпих всичко на един дъх.Кръвта ми подейства добре и все пак предпочитах от източник,но точно сега можех да убия източника си - ако съществуаваше и беше тук - който и да беше той.
Надигнах се още малко.Вече не ме болеше толкова...пак болеше,но..по-малко.Изправих се и тръгнах към другата стая където беше Арчър.Усещах болка при всяко мърдано,но гледах да не и обръщам внимание.
- Арчи... - наклоних леко глава като застанах до вратата.

-Арчи..-Изабел беше застанала до вратата.
-Из..Да не би леглото ми да не е удобно?-той се усмихна игриво,взе книгата и тръгна към нея.Целуна я страстно по устните и я задърпа за ръката към голямото и пухкаво легло.
-Е,сладурано,какво ти се прави?Боли ли те още?-Арчи отново щракна с пръсти и болката трябва да е спряла,беше успял да вземе от силата на книгата.-Сега трябва да си добре и можем да събаряме училището..
Това беше добра идея и можеха да си направят малко купонче след всичко тази вечер.

Болната изведнъж премина,но се чувствах леко отпаднала.Легнах до него на леглото и се усмихнах.
- Е,сладурано,какво ти се прави?Боли ли те още?Сега трябва да си добре и можем да събаряме училището.. - каза той и се усмихна.На свой ред и аз се усмихнах.Просто не беше истина за какво мисли.
- Арчи...обичам те... - измърках и се настаних върхо него.Почнах да го целувам страстно,а ръцете ми се плъзгаха по тялото му.Почнах да мачкам издутината в панталоните му докато езикът ми се преплиташе с неговия...

Ребека щракна с пръсти и изчезна от сцените на тексаско клане.Следващата й спирка беше Араър,от който да вземе това,което искаше.
Тя само мина през тях обу едни дънки,боти и лилав потник,след което тръгна на гости при своя любим магьосник.
Тя влезе в стаята и видя да се натиска с Изабел..Не разбираше явно,че Ребека си го иска и това и няма да ссе спре пред нищо да го получи.
-Ох мой сладък,невинен Арчър..-той се обърна среснат при думите й.-Здрасти.
Тя се усмихна толкова подло,но и секси че направо всеки би паднал в клопките й.Изражението й беше и непроменливо силно,винаги излъчваща сила и мощ.
-Не сме се запонали-Аз съм Ребека.-усмивката й стана още по голяма и фалшива,когато погледна Изабел.-Е,Арчи,ща ми го дадеш ли или искаш да се сбогуваш с красивата си Изабел?

Изведнъж в стаята се появи оная дето се появи на средата на битката.Изръмжах.Идеше ми да я убия...
- Арчи,ща ми го дадеш ли или искаш да се сбогуваш с красивата си Изабел? - попита тя,а преди това се представи като Ребека.Погледнах Арчър,а после нея.Май ми кроеше планове за убийство...ако Арчър не и даде нещо.Какво обаче искаше тая кучка?Погледнах пак към Арчър.
- Ъ?За какво говори тя? - попитах го раздразнено.Ребека май не беше чувала за врата,почукай,усамотение.Кучка!Хората не могат да се изчукат на спокойствие...

Изведнъж от нищото се пръкна Ребека,за спокойствие никой ли не е чувал?А,не Арчи вече щече слага табела "не ни безпокойте!".Тя заплаши Изабел и го искаше още сега.
-Миличка,това е егоистичната и самоввлюбената кучка Ребека.-той се усмихна широко и стана.-не знам за какво говориш,Ребека.Няма нищо в мен...сигурна ли си че от годините вече не забравяш?
Нейт стана и беше полугол и мускулестото му тяло беше на показ и ако бях момиче вече да съм пуснала лиги по него.
-а,ако й направиш нещо ще съжеляваш жестоко..знаеш силите ми!

Арчър и Ребека почмаха да си гукат нещо,а аз не разбирах за какво става въпрос.Това ме ядосваше.Месте поглед от него на нея и обратното.
- Мамка му за какво говорите? - повиших тон и забих поглед в очите на Арчър.Ядосвах се,а това не беше на добре.Онази битка..всички онези в лечебницата...мамка му идеше ми да убия някой....искаше ми се да ги убия всичките....
Въздъхнах,а главата леко ме заболя.Не отместих обаче поглед.Останах да се взирам в Арчър.
- Искам да знам какво става,а и тази...ме намеси в разговора... - казах гледайки го.

-Ауч!-каза тя и се засмя леко.-Скучно ми е и съм отекчена..дай ми камъка или наистина ще й пречупя врата!Не искаш ли да те отърва от тази малка суполанка?Можеш да вкусиш от тези устни-беше извадила манипулативе глас,секси изражение,а погледът й -олеле майко!Да искаш да я чукаш цяла нощ..тази зла кучка.-и да не се отделиш от тях,Арчи!
След това го притисна към ъгъла на стаята,а той беше леко хипнотизиран.Че как ли иначе.
-Изабел...виж го само,погледни и себе си,защото от него зависи животът ти!
Тя го срита с токчетата си между краката след това го запрати в близката стена,той на свой ред след като стана я запрати в един ъгъл и след като сложи ръка на врата й проговори:
-Не се закачай с нея!Ще те убия!-тя го превъртя и отново проговори.
-Много по-силна съм от теб,не го забравяй!Искам го до 12 на твоя нов купон..иначе става лошо,повярвай ми!