Поляната,където се провеждаше часа по борба

Арчър обикаляше из училището и се чудеше какво да прави.Всички си бяха в часовете,други бяха избягали и офейкали нанякъде, а той трябваше да стои тук.
Добре,че дойде време за часа по борба,че да прави нещо.Той тръгна към поляната близо до гората.Времето беше топло за януари и печеше слънце.
Арчи беше с една една фланелка,която идеално описваше мускулестите му гърби, и дънки.Трябваше да ги смени за часа де,но това ставаше бързо-просто едно щракване с пръсти.
Изабел трябваше и тя да е тук.Не я беше виждал днес,а сега щяха да имат тренировка.Дразнеше го,когато всички погледи са върху тях и всеки ги обсъжда,но какво му пукаше де.Той беше директора.
Когато стигна нямаше много хора и той поздрави тези,които бяха там и щракна да се преоблече.Тъмно сините шорти и черната тениска бяха супер за часа.И не,не му беше студено ни най-малко.Беще свикнал със студа,а и нали беше вампир-не го усещаше.
Скоро се събраха повече новаци,които си говореха по груби,някой се дразнеха с други.
-Изабел..-каза Арчи и се усмихна,когато тя дойде на поляната.

пп. Мазалоо отсякъде.. ;х

Последните няколко дни много,много не се свъртах в часовете.Прекарвах времето си в стаята и не се срещах с никого.Това мога да кажа,че беше подлодило съквартирантката ми Катрин,но тя ме търпеше,а и имаше ли друг избор?
Този път обаче като по чудо реших да семерна в някой час - часа по борба.Това ми беше един от любимите часове тъйкато ритх доста задници там,но можех да видя и Арчър.Единственото което не харесвам беше онова,че всички погледи все бяха върхо мен,върхо него или върхо нас.Връзката ни вече не беше чак такава тайна и всички ни гледаха...странно.Сякаш не сме човешки същества.Добре де ние и не бяхме,но все пак...гадно беше да те гледат така.
Както винаги така и сега когато стигнах поляната погледите се преместиха върхо мен.Погледнах Арчър и леко се усмихнах.Тези дни не ми беше на кеф точно зареди това - всички тези погледи плъзгащи се по мен...Идеше ми да закрещя.Тези дни се държах с него студено именно зареди това.Обичах го,но...но не издържах!
- Арчър. - казах и се приближих към него.Всички погледи се впериха в нас.Едно момиче обаче ме изнерви.Гледаше ни така сякаш гледа някой сериял.Погледнах я и почнах да и прилагам една хубава дарба - болка с поглед.Тя извика и чак тогоава отместих отнов опоглед към Арчър,но говорех на останалите. - Вие мама му нямате ли си друга работа идиоти такива?