Лечебницата

Бях се свила на една от пейките в съблекланията.Чух глас който ме попита как съм.надигнха глава и видях Арчър.Преди обаче да кажа нещо отново усетих болка в корема.Превих се,а от корема ми пак почна да тече кръв.
- Мамка му! - изругах.Арчър ме хвана с предтекст да отидем в лечебницата.Почнах да протестирам да ме пусне и да се дърпам,но той не направи нищо и не обърна внимание на протестите ми.Накрая изръмжах и се отказах.Стигнахме лечебницата доста бързо.Чак тогава ме пусна да стъпя на собствените си крака.Дойдоха някакви лекари и ме отведоха на някъде.
- Добре съм нищо ми няма! - заявих им,но и те не обърнаха внимание на протестите ми.Простенах.Мразех лекари.Мразех болници.Почнах да се съпротивлявам и да се дърпам докато лекарите се опитваха да ме усмирят.Не разбираха ли,че съм добре.Усетих обождане и след малко всичко ми беше в мъгла.

***
Свестених се на леглото.При мен имаше някаква медицинска сестра.Огледах се.Бях си с мойте дрехи сякаш нищо не са правили.По блузата ми имаше кръв.Ъх!Сега ще трябва и да се преобличам.Надигнах се и се изправих доста бързо.
- Трябва да лежите! - заяви сестрата,а аз само поклатих глава.
- Добре съм! - изсъсках.Излезнах от стаята и се озовах в коридора.Видях Арчър.Усмихнах се леко.Все пак...трябваше да кажа едно "Благодаря" за това което беше направил.Въпреки,че бях добре.
- Благодаря. - измрънках накрая.Чух леко прокашляне зад гърбът си и се обърнах.
- Госпожице какви казахте,че са дарбите ви? - попита лекарят."Казахте?Не съм казвала нищо!" - казах си умствено.Въздъхнах.Мразех да говоря за това...не харесвах дарбите си и точка.
- Ами...копирам чужди дарби.Само с поглед и те вече са се лепнали за мен и понякога ми става лошо.Колкото повече дарби ми се лепят и колкото повече ги използвам толкова повече откачам.Когато имам видения винаги усещам болка.Ако видението е лошо и съм на мястото на жертвата болката е още по-силна.До сега не ми се беше случвало да кървя от видение...и другото е трансформация...мм тя не ми вреди... - избъбрих набързо.Той си записа и отиде някъде...

Арчър заведе Изабел в лечебницата,а тя продължаваше да протестира,че е добре.Как ще е добре като кърви?!-си помисли той.
Арчър я пусна на земята и лекарите се заеха с нея,а той седна на единия стол да я изчака.Чуваха се разни викове от стаята,но след малко приключиха.Изабел определено беше инат и не се даваше лесно на лекарите.
Арчър стоеше на стола облегнат на стената и чакаше някакъв отговор.Секундите минаваха ,а той чуваше всяко изместване на стрелката на часовника все едно я бяха свързали с мощен бас и той беше точно до ухото на нашия герой.
След още стотина отброявания на стрелката един доктор с бяла престилка се доближи до него.
-Господин Арчър,госпожицата ще се съвземе съвсем скоро от лекарството и може да си тръгва.-каза и след това влезе в някаква врата.
Арчи стана да отиде да види как е момичето,но реши да изчака още малко и отново седна,но в този момент се появи тя и явно пак беше упорствала с сестрите.Тя се приближи и измърмори сухо "благодаря".
-Ще те придружа до стаята да видя как си...Ии трябва да се преоблечеш!Цялата си в кръв.-каза Арчи и я побутна към изхода.

Арчър каза,че трябва да отидем към лечебницата и аз веднага се намусих.Той ме вдигна на ръце,а аз почнах да протестирам,че съм добре....което си беше вярно...донякъде.
Стигнахме лечебницата където той ме пусна.Имаше доста хора.Някои за леки наранявания,а други не чак толкова.Скръстих ръце пред гърдите си и повдигнах вежда.Имах многоооо въпроси.
- Първо...мразя лекари!Второ коя беше оная...трето да се махаме от тук защото мразя лекри! - казах и го погледнах.Винаги съм мразела лекари и просто...мразех ги!А и тук ако ми видят кръста ще вземат инфаркт да получат и да се молят да не ги убивам или Бог знае още какво....
Огледах се наоколо.Видях няколко познати лица,но имаше и много непознати...лица и даржи.
- Арчи...да се махаме.. - измрънках и се облегнах на стената като се хванах за главата.Толкова хора...толкова дарби...толкова различни мисли достигащи до главата ми...,а лошото беше,че няколко групички момичета и хора по отделно гледаха към мен и Арчър и мислеха какво ли не...че спя с него зареди оценки и какво ли още не.Не,че се хваля,но точно по Бойни Изкуства и без секс с преподавятеля мога да си изкарам оценките...и то не шестици,а направо седмици.Но какво да се прави,че Арчи се чука деволски добре?!

Изабел,разбира се,запротестира когато разбра на къде са се запътили и мрънка през цялото време.Гласчето й беше като на 5 годишно момиченце,което се инатеше че не иска при чичо доктор.
Те влезнаха в лечебницата,която беше доста пълна и нормално при обстоятелствата.Всеки лежеше някъде и вдете момичета,които седяха там бяха се подлудили.
Изи продължаваше да мърмори,че не иска тук и да си ходят.И коя била Ребека.
-Ела..-каза Арчи и я поведе към една по-малка стая навътре.Където имаше единично болнично легло.-Стига сте зяпали..
Нашия герой взе някакви неща и отиде до нея и набързо каза нещо и посипа крака й.Раните изчезнаха на минутата.
-Съмняваш ли се в мене?-се подсмихна Арчи и я целуна.

Арчър тръгна на някъде и аз тръгнах след него.Влезнахме в една стая където имаше болнично легло.Стана ми лошо от всичкото това бяло няоколо.Направих кислеа физиономия и седнах на леглото като се намусих.Арчър поръси раната ми която чак сега забелязах с нещо и тя изчезна.Повдигнах вежда.
- Съмняваш ли се в мене? - подсмихна се той.Поклатих глава и въздъхнах.
- Бях добро момиче...ще получа ли близалка или нещо друго? - казах с усмивка,но усмивката ми беше фалшива.Дяволски фалшива.
Мислите на хората които бяха в лечебницата намаляха,но още имаше няколко които се опитвах да игнорирам.Въздъхнах и легнах на леглото като погледнах тавана. - Толкова много хора...толкова много дарби...ще се побъркам!
Казах го по-скоро на себе си отколкото на Арчи.Да стоя тук не ми харесваше,но нямаше и да излезна докато всичките те бяха там..ставаше ми лошо само като видя толкова много хора на едно място.Еее да бяха нормални и обикновени човешки същества без дарби...тогва щеше да е добре,но да са с дарби и то на едно място...живи ми иде да ги убия!

Тя му се усмихна,но по-скоро беше зле направена гримаса.Те си бяха свършили работата тук и можеше да се омитат,Из имаше нужда от почивка,а нашия герой да търси това,което Ребека иска.Тъпата кучка се беше появила в идеалния момент няма що.
-Прибирай се,Изи.Достатъчно гибел,мрак и личностно израстване за една вечер.-каза Арчър и й помогна да стане.
И се обърна,изглеждаше нещо притеснен или по-скоро объркан.Искаше да знае с какво се е захванала малката вещица и защо й беше точно това нещо.А и след малкото й шоу тази вечер и няколкото излишни трупа просто ситуацията беше напечена.
-Трябва да отида до кабинета си...-промълви Арчър.Изабел щеше да иска да знае за малката брюнетка,не че беше малка или безпомощна,а точно обратното,но.И все пак колкото по-малко знаеха те,по-малко можеше да им направи нещо,въпреки че не трябва да се разчита на това.

Той ми помогна да стана въпреки,че можех и сама.Той каза,че трябва да отиде до кабинета си и се зачудих защо,но предните му думи бяха ме ядосали и замъглили единствената малка трезва частица в мозъка ми.Ако въобще съществуваще такава....
- И сама мога да ходя!И не си ти този който ще ми казва какво да правя.Ясно ли ти е? - изръмжах ядосано и го блъснах с пръст по гърдите.Оголих зъбите си насреща му сякаш всеки момент ще му се нахвърля и ще го разкъсам,но всъшност нямаше да го направя.Дори не знаех защо се държа злобно с него...точно с него.
В помещението влезна едно момиче.Висока брюнетка.Познаях я веднага.Погледнах я злобно и цялата избухнах в пламъци.
- Арчи... - изрече тя тихо.Направих крачка към нея като наклоних главата си на една стран.Ха!Тая па по-разголено нещо не можа ли да облече?Това нещо - каквото и да беше - разкриваше всичко.Включително изкуствените и гърди.Зсмях се злобно и повдигнах вежда.Пламъците ме обгръщаха както преди малко на поляната.
- Слуховете за изкуствените ти гърди са верни...ха! - засямх се отново.Тя отново изрече името на Арчър и запратих една огнена топка по нея.С писък момичето се наведе и "пропълзя" до Арчър.Боже!!!Тази ме дразнише..май си просише да я направя на пепел.

Изабел се държеше като някоя невротичка или по-скоро шантава и си сменяше настроенията през една секунда.Арчър само се усмихна лекичко с крайчеца на устните си и я наблядаваше,секси е като е сърдита.
-Секси си като се палиш така!-каза той дяволито.
От някъде се появи Жулиет,за тези които не знаят момичето с което беше преспал нашия Дон Жуам когато Из го видя.И,разбира се,брюнетката се разпали веднага и опърли самочувствието на натрапницата.Абе женски бой кво да ви кажа,само едни пуканки липсваха.
-Изкарай си задника през вратата преди да те метна на рамо и да те изкарам сам!-каза накрая Арчър и надигна вежди с една крива усмивка.
Жулиет приличаше на опърлена кокошка,която с още малко огън сигурно щеше да стане хрупкава и вкусна за ядене.
-А ти не се пали толкова,почервеняла си цялата..-разчупи малката тишина отново като се обърна към Из.-Да,тръгваме!

Жулиета погледна Арчър и после излезна от стаята.Преди да затвори вратата му смигна и аз запратих една огнена топка натам.
- Кучка!Ще я убия! - изръмжах.Арчър отново почна да ми нарежда и затова пратих една огнена топка и към него.Бях ядосана...много ядосана.Не знам защо...просто бях ядосана... - Както казах!Не си ти този който ще ми нарежда!Ясно ли ти е?
Погледнах го.Изведнъж огънят изчезна и аз се слвякох на земята.Чувствах се някак си странно.Всичко ме болеше....Болката стана още по-силна когато някакво шибано видение ми дойде като гръм от ясно небе.

Видението отмина бързо.Отново беше за смърт...отново убиха някой.Този репертуар не се сменяше.Само убийства,кръв,смърт...болка.Мирис на кръв се разнесе из въздуха.Огледах се...около мен имаше кръв...
- А-а-арчи.... - изрекох едва,едва.Надигнах глава,а после отново погледнах към кръвта.Не знаех от къде се е взела....какво беше станало докато бях в онова шибано видение и защо мамка му се бях разкрещяла на Арчър преди малко?Какво ставаше с мен...съвсем се побърквах!

Изабел я бяха хванали някакви луди вълни и продължаваше да се държи откачено.Жулиет избяга и намигна на излизане на нашия герой,а брюнетката отново я замери с едно кълбо огън и тя буквално тръгна да бяга,Какво ли са си помисли ли хората отвън?!Ссамо да не уплашат и те,но просто Из сега явно не беше в настроение.И на нея й се ъбра много-съживи се преди няколко часа,срещна бившия си,участва във война,почти не умря,отново.Абе доста!
Арчър се опитваше да я разбере,макар че..след нападението с огън.Трябваше да си почине и отговорникът дали това се спазва щеше да е мусю Арчи.
След секунди тя се свлече на земята и започна да се тръшка и гърчи,получаваше някакво видение и изведнъж взе от масата един нож и се прободе леко.Кръв шурна и се разнесе из въздуха.
Нашия герой пребледня и изпадна в наудомление и стоеше като препарирана жаба видяла устата на щъркела./;д/
- А-а-арчи.... -изрече тя една.Това разтърси няшия герой и той хукна към нея.
-Из!Спокойно!-той за пореден път тази вечер я взе на ръце и тръгна да излиза от стаята.В коридора се струпаха хиляди погледи върху тях,а Арчър им тегли една майна,мислено де, и излезе.За съвсем кратко време стигна до апартамента си и я сложи върху леглото му.
-Ще ти донеса кръв и марли!