Кафене

Учители

След това което се случи в гората се върнах в академията.Не ми се прибираше за това дойдох тук.Незнам защо точно тук.о не исках много шумно място.
Отидох в кафенето което се намираше в академията.Влезнах вътре, беше тихо.Макар и от някои масички да се чуваха разговори на ученици.Поръчах си едно кафе и се огледах.Обикновенна обстановка.Ученици си шушнат последните клюки.Или осъждат нещо много интересно за тях.Взех си кафето.И седнах на една свободна масичка.

П.п.Глупости :x

Заглавие: Re: Кафене Пет Ное 18, 2011 4:13 pm

●Гр.Отдавна бях в академията,но за първи път щях да изляза.Грабнах една близалка от милионите,взех си чантата и излязох.Черния ми тоалет не изпъкваше много сред хората.Вървях спокойно по коридорите,шумът от токчетата ми тихо застиваше в полупразните пронстранства.И ето ,че погледа ми се спря на нещо топло.Кафене.Огледах внимателно и влязох.Поръчах си е кафе и след няколко минути ми подадоха чашата.Този път в първия оглед бях забравила да си потърся място.Място.Ами да.
Всички около мен само шушнеха и си клюкарстваха.Не бе по моята част.
Въздъхнах и се зачудих какво да правя сега.
И хоп.Едно място се отвори пред мен.Малка масичка до прозореца .. и стоп.Заета.
Нямах друг избор.Тръгнах към масичката и като я стигнах се спрях ,сложих усмивката на лицето си и погледнах момчето което я беше заело.
-Може ли да седна?
Попитах аз и внимателно държах чашата кафе с двете си ръце.
п.п.Глупости на колелца ;д както казва г-жата ми по бг "на скейтборд" ●

Учители

Момиче дойде при мен и ме пита дали може да седне.Усмихнах се леко и кимнах.
-Да, заповядай.-отпих от кафето си и я огледах.Изглеждаше ми позната, но нищо чудно.Бях учител сигурно заради това.Но не можех да запомня всички, просто няма шанс.Запомнях доста хора но нещо след това което се случи в гората не ми беше до това.А и бях само година тук да запомня напълно всички както казах бе невъзможно.При това всички и по имена.Ъх.
Подпрях главата си с ръка и отново огледах внимателно момичето.
-Изглеждаш ми доста позната.-казах.

Заглавие: Re: Кафене Пет Ное 18, 2011 4:32 pm

● Усмивката си остана на лицето ми.Поставих първо чашата на масичката и после седнах.Отпих от кафето и извадих близалката от джоба на якето си.Ъ.Там имаше още една.Какво?!От всеки джоб можех да извадя близалка.Подадох едната на момчето и се засмях.
-Заповядай..
Започнах да се мъча да отворя близалката.
-Възможно.. във вашия клас съм .. май..
Казах аз и се сетих ,че си нямам и най-малка идея кой от всичките ми учители седи пред мен.А и не знаех ,че е мой учител докато не прочетох мислите му.
-Аз съм Кортни...
Усмихвката ми стана малко по-широка за момент и после върна по-нормалното си за мен състояние. ●

Учители

Повдигнах едната си вежда, близалка?За какво ми е?Засмях се леко и отпих от кафето си.
Кимнах леко.Може и да не е от едните класове на които преподавам а можеби не.Но сто процента съм сигурен че я виждах.Пак, нищо чудно в едно училище сме.Само че аз съ учител а тя ученичка.Почуствах нещо, нещо странно.Поради което се намръщих.Ненавиждах да ми се ровят из мислите, мислите са лично пространство за каквото и да се исползват.Но пък и моята дарба до някъде не беше честна.Чуствах емоциите и подобни.Но това бе друго.Тя се представи.
-Никалъс...Никалъс Клифърт.-усмихнах се и кимнах леко сякаш казвах "приятно ми е" макар и най вароятно че вече се познавахме.

Заглавие: Re: Кафене Пет Ное 18, 2011 5:04 pm

● Опс,май ме усети ,че чета мисли.Е,обичах да чета мислите на хората.След като и той се представи леко се подсмихнах и отпих от кафето си.Отново започнах борба с отварянето на близалката.
-Хванах те !
Тихо измрънках и дръпнах хартийката в която бе увита близалката.Доволна усмивка се появи на лицето ми и бързичко лапнах близалката.
Ох.Близалки.Близалки.Обичах ги.
-Не си ми учител,мисля.Или си ..
Леко наклоних глава изучавайки учителя.
-По какво преподаваш?
Попинах го и облизах близалката.Малини!Господи.Държах се като малко дете. ●

Учители

Ох тази близалка...просто без коментар...
Момичето ме попита по какво преподавам леко се усмихнах.
Тъкмо се бяха пуснали тиха и бавна музика, сякаш знаеха какво ще ме пита.Станах оставяйки кафето си на масичката.Отидох до Кортни и както го правеха преди а и сега учтивите хора правят се наклоних леко и и протегнах ръка.
-Бихте ли танцували с мен?-усмихнах се леко и я погледнах в очите.Животът бе една голяма зала, а ние актьорите които живеехме този живот...Хванах нежно ръката и доближих лицето си до нейното.
-Сещаш ли се по какво съм учител?-прошепнах и на ухото и бавно се отдръпнах с усмивка.

Заглавие: Re: Кафене Пет Ное 18, 2011 5:23 pm

●-По танци ?
Леко иронично попитах и прехапах леко устни за да не се засмея.Оставих близалката на чинийката.Ако може да се каже ,не ми се искаше да я оставя.Добре,че не може да ми чете мислите.Ще остане с впечатлението,че съм в първи клас.
-Разбира се ,че бих танцувала с вас ..
Учтивост.Рядко срещана в целия род Дес.А все пак започва от Дявола.Ще е чудо да съм мила и добра.
Но въпроса бе,че никой не танцуваше в .... ъм.... цялото кафене.А то си бе претъпкано.Но кога съм била повлиявана от коментара на другите.
Лекичко станах и му се усмихнах.
-Само да предопредя ,танците не са силното ми звено..
Може би щях да получа урок. ●

Учители

Ударих се по главата след което набързо разроших косата си, като ръката ми оставаше да си стои върху касата.Затворих си очите и дигнах главата нагоре.Танци?Сериозно?Танци!
Опитвах се да не се засмея но смехът натделяваше.Отворих си очите и започнах да се смея.Смеех се и се смеех неможех да престана.Подпрях се на стената.
-Ще ме убиеш...-казах едвам едвам.-по танци не е истина...-казах на себеси по скоро отколкото на нея.Не, трябваше да се успокоя...
-"Ако ръката ти, светиньо плаха,съм осквернил със грубата си длан,дай устните ми като два монаха да ти платят с целувка свята дан!..." - рицитирах малко откъсче на монолога между Ромео и Жулиета...
-Ами сега?Все още ли съм учител по танци?-добавих след като май, успях да се успокоя.

Заглавие: Re: Кафене Пет Ное 18, 2011 5:44 pm

●-Да !
Казах аз нагличко.
-Ще си ми учител по танци ..
Усмихнах се и едно дяволско пламъче пробягна в тъмните ми очи.Все и все някой трябваше да ме учи.
-Не знам ..
Измрънках аз и отпуснах глава назад.Нямах си и на идея по какво е учител.Искам да знам.Искам.Оу.Не обичах да оставам в невидение.
-Кажи ми,моля...
Погледнах към него и направих кучешка муцунка.
-Моля...
Тихичко казах с тъжно гласче. ●

Учители

Повдигнах неодобрително вежди.Щом и цитирах малката част от монолога на Ромео и Жулиета от Уилям Шекспир.По какво бях учител?По танци?!?Или не...по математика!
-Добре нека си остана учител по танци...-казах нормално.Отидох до нея.Обвих едната си ръка около талията и а с другата взех неяната ръка.Наведох се.
-Ще видим в края на годината какъв изпит по "танци" ще вземеш...-засмях се леко.Неможех да си представя някой да излезне да рецитира някой монолог и да започне да тацува.Това щеше да е доста...смешно!Но и едва ли щеше да има хубава оценка.

Заглавие: Re: Кафене Пет Ное 18, 2011 6:09 pm

●-Чух те !Даже видях!
Изсумнях недоволно като видях как танцувам на изпита си.Та аз често не съм там.Господи!
-Моля те !Не дей така!
Измърморих отново.
-Няма ли да ми кажеш?
Попитах и вече погледнах недоволно.Надеждата изчезна.А и не обичах да моля.Примирявах се.Лекичко започнах да се полюшвам с музиката.
Беше скучна в сравнение с това което харесвах.
-По литература ?Театър?Химия ?Физика ?Математика?Алгебра?
Започнах да изреждам.Май не се примирих. ●

Учители

Намръщих се.Затворих си очите и си затворих мислите така че да не излизат никъде...
-Не ми чети мислите...-казах.
Усмихнах се.Започна да се съмнявам в това че момичето вобще посещава училището.Както не се сещаше, и сега ми изброяваше всичко поред.Пуснах ръката и, като другата ми ръка оставаше на кръста и.Хванах леко брадичката и и обрънах лицето и към моето и се усмихнах.
-Учител съм по драма.-казах.-Опитай се да го запомниш, и да не ми кажеш следващият път че съм учител по танци, добре?-намигнах и леко и пак се усмихнах.О, не, никога!Учител по танци...НЕ!И посмъртно!

Заглавие: Re: Кафене Пет Ное 18, 2011 6:29 pm

●-О,по драма..
Драма.Ще го запомня , хамстера ми се казваше така.Едва сдържах смеха си.
-Не ти чета мислите ..
Казах аз невино.Нищо,че не ми подхождаше ,но този път наистина не ги прочетох.Уау.Веднъж да спазя нещо.Чудо.
-Е,може и да се запиша в твоя клас .. бива ме в тези неща..
Маниполация , използваве , ох .. колко ме боли.Родена съм с този талант.
Погледнах го и се усмихнах.Песента бе към края си.Жалко .. ●

Учители

Усмихнах се леко.Песента май скоро щеше са свърши а аз още не си бях спазил "обещанието" нали уж щяхме да танцуваме?Взех ръката и и започнах да ни движа в ритъм на тихата и спокойна музика.Не бях учител по танци, но едва ли танцувах много-много зле.
-Щом те бива...-усмихнах се.-...давй, само че ако влезнеш в стаята и ако те питам в какъв час влизаш...да не ми ажеш по танци.-засмях се.Ох тези танци.Откъде вобще и хрумнаха танци.Много странно, и смешно.Незнам как се сдържах отново да не избухна в смях.
Музиката свърши и аз я пуснах.Пак се наклоних леко.
-Благодаря за танца.-казах с усмивка.Все пак да си довърша "играта".

Заглавие: Re: Кафене Пет Ное 18, 2011 7:11 pm

●Засмях се.
-Може да не си учител ,но си те бива..
Казах аз сериозно , а после усмивката ми блесна.Оу ,близалкааа !!
Да.Седнах си на мястото и веднага близалката ми беше в ръката.Кафето бе изстинало.
Погледнах към Ник.Да целите имена ме затрудняваха.Дори и моето ме дразнеше.
-И какво ще ми се случи ако кажа ,че е по танци?
Попитах аз и се усмихнах.
Защо пък не.Това е страхотна идея!Час по танци! ●

Учители

Усмихнах се.Значи не танцувах много-много зле.
-Мерси.-кимнах леко.Седнах на столчето си и отпих от почти изстиналото вече кафе.Кортни ме попита какво ще стане ако каже че влиза в час по танци.
-Ами или ще те изпратя на коридора да си танцуваш, или ще танцуваш пред целият клас.Като по това време ще рецитираш някой монолог.-усмихнах се дяволито.-Зависи какво ще ми е настроението.-добавих с все още дяволита усмивка.

Заглавие: Re: Кафене Пет Ное 18, 2011 7:33 pm

●-Не е честно учителя да ни оценява според настроението си !
Измъмрих тихо.Не си беше честно.. Но зад тази дяволска усмивка сигорно се кроеше някой план.Но аз обещах да не чета мислите му.Е,нещо като обещах.
-Да танцувам пред целия клас , а защо не и по пижама??
Още едно измърморване от моя страна.Но скоро осъзнах,че това можеше да се превърне в негова идея.Нищо пижамата ми е на смърфове.Нищо няма да ми стане.След като .. ъм.. не знам по коя логика разсъждавам.
-Не.. сериозно искам да се запиша!
Казах аз вече със сериозния си глас. ●

Учители

Незнаех че така ще реагира.
-Това беше на шега...-казах за да я успокоя и отпих от кафето.Учителите и ние бяхме хора.Ако сме с добро настроение е супер.Но ако не сме, едва ли ще можем да се държим миличко.И ние си имахме нерви със граници.Все пак...
-Добре, запиши се.Нали не те отговарям?Дори ще е хубаво.-усмихнах се.-С ученик повече.Пак може и някой-друг талант да ти открием...-казах.Доброто рицитиране с чуства не бе лесно.Трябваха наистина много упражнения за това.Малко талант, време и желание.

Заглавие: Re: Кафене Пет Ное 18, 2011 7:54 pm

●О,записване.О,време.О,репетиции.О,не.
Аз бях от тези които сядат най-отзад и дремят,слушат музика и гледат филми на телефоните.Да...
-Но предопреждавам ,че ако питаш, аз ще отговоря на първия въпрос с "танци".
Обещанията си ги спазвах.Дори да бе някакъв странен ,аз пак щях да отговоря с "танци".Дори "С какво закусва?" ,"Какво забрави?" и така .
-И не се радвай толкова.С ученик повече , но с мен не е весело.. дори да греша аз си седя на думата , а понякога и на домашното ..
Този път дяволската усмивка бе моя.
И домашните ми бяха из цялото училище последния път.Но нищо.. нормално.В моя свят. ●

Учители

Засмях се.
-Е нищо, ще се разберем някак си.-казах през смях.И аз като бях ученик не слушах много-много.Само то този предмет който преподавам бях много добър.Защото ми харесваше а и ми бе интересен.А и успявах да ги цитирам монолозите добре.
-Да не съм толкова доволен.Е какво искаш да стана и да почна да мятам масичките през прозореца защото не съм доволен ли?-повдигнах вежда и отпих от кафето.

Заглавие: Re: Кафене Пет Ное 18, 2011 8:19 pm

●-Ами веднъж докарах един учител до такова състояние..
Направих една крива усмивка.А после леко се измени в ангелска.
-Така,че ..
Леко повдигнах ръце и се зачудих къде е е останала близалката.До преди малко беше в ръката ми.Огледах се.И започнах да мисля най-лошото.Косата ми.После се пресегнах към кафето и тя се оказа вътре.Господи,наистина не бях добре.Останах без близалка,супер.
Облегнах се назад на стола.
-Мда,може и да се разберем .. винаги учителите трябва да имат надежда ..
Засмях се. ●

Учители

-И учениците също...-засмях се леко и си изпих кафето.Бях учител...но се държах добре с учениците някои бяха с година по-малки от мен.Това беше достатъчно.Но ако ме изнерви някой.Не няма да викам, не съм от "ненормалните".Ако щат да учат, не на мен ми е нужно това нали?С онизи които щяха да искат щях д се занимавам онези които неискаха нямаше.Но да ме вбесиш...и последствията няма да са от хубавите.Особенно ако дарбата ми излезне извън контрол става...лошо!А това никак не е хубаво.
-Е, сега какво ще правим?-повдигнах едната си вежда и преместих от нея поглед кам кафето и в която беше и близалката.Засмях се леко.
-Никога не съм опитвал кафе със близалка.-казапрез лекият смях.

Заглавие: Re: Кафене Пет Ное 18, 2011 8:47 pm

●-По чудо и аз !
Казах аз и извадих близалката от кафето.Вече не изглеждаше толкова хубава.Но си беше близалка.Веднага се озова на мястото си.
-Ми ,каквото искаш.. особено след като не знам особенно къде се намирам ..
Първо излизане от стаята освен до някой друг кабинет.А и скоро момичето което живее при приятелката ми се връща и трябва да си намеря нова квартира.Тоест наистина не знаех къде съм и къде ще съм.
-Не мисля,че ще го пия..
Измрънках аз като погледнах в чашата , която бе придобила черненикав цвят отгоре. ●