Езерото

Езерото не беше кой знае колко надалеч. Беше прекрасно особено на фона на звездното небе и луната. Легнах на тревата и се замислих. Как беше възможно да я познавам от толкова малко време и да хлътна до такава степен. Но , тя беше ... прекрасна. Меко казано. Някак си човечна и честна. Не можах да измисля точна причина за всичките ми чувства към нея затова реших да обвиня влюбването от .. пръв поглед ... първа чаша супер концентриран спиртов коктейл ... първи ... ОООООО нямаше значение. Обичах , и реших да оставя приятното чувство от споменът за целувките ни да ме завладее. Отпуснах се и зачаках. - Ако тя дойде ще съм най-щастливото чудовище на този свят. - казах си и замечтано се загледах в звездите.

Не беше трудно да го проследя.Дори и в нетрезво състояние можех да проследя мириса на алкохол ,а точно от него бе най-различно.на доста интересен принцип бе направил онзи "шейк" . Щом бях достатъчно близо до него започнах онази тема.
- Наистина не се е случило нищо Аш.Просто започвах да имам някакви чувства към него особено след като се целунахме и на трезво.
Махнах качулката на наметалото ,за да може да погледне очите ми и да разбере,че наистина не лъжа.

- Вярвам ти .. спокойно. Но доста се сконфузи когато Алекс ни прекъсна затова предположих че няма да ти е приятно да направя това пред всички. - казах и я целунах.Абсолютно всичко се изпари... всичко освен нея. Сърцето ми направо щеше да изскочи. - С него си се целувала на трезво. С мен се целуваш на пияно. - казах й след което леко я сложих да легне на тревата и я целунах. - Така де ... незнам за теб но аз изтрезнях. - усмихнах й се и я целунах страстно.

Целувката му бе тъй сладка и омагьосваща.Успя да прогони всички мисли в главата ми - всички минали събития изчезнаха и остъпъха място на този момент.Тук и сега с него.Сърцето ми подскочи няколко пъти ,а след миг на тревата направо полудя.Отделих устни от неговите и се усмихнах широко.
- Подгрях с още няколко глътки преди да те последвам - в очите ми блеснаха пламъчета,а устните ми отново целуваха неговите, копнеейки за още и още.

- Подгрях с още няколко глътки преди да те последвам - каза ми тя и ме погледна игриво. Очите и блестяха на лунната светлина. За няколко мига седях омагьосан след което леко я целунах.
-Хммм усещам. - казах и облизах устните си. Наведох се и я целунах отново. Прегърнах я нежно и продължих да я целувам."Жулиета,Жулиета,Жулиета,Жулиета,Жулиета" само това единствено име се въртеше в главата ми. За малко се отлепих от нея за да съблека сакото си. Загърнах я с него и я целунах отново.
- Колкото и да се горещим все още е хладно. - усмихнах й се загрижено и този път я целунах не просто страстно ... ами влюбено. Вложих истинска емоция и се заклевам че ако не беше толкова хладно щях да се разтопя.

- Какъв кавалер - усмихнах се широко ,след като ме загърна със сакото си.Последвалата целувка и прилива на емоции от негова страна ме оставиха без дъх.Толкова силни,толкова искрени.От своя страна отвърнах със същото.Не съм и предполагала,че ще ми се случи подобно нещо и ще хлътна по някого толкова от един ден.Отделихме устни и единственото нещо,което направих е да гледам в очите му.Потъвах в тези очи.почувствах се като корабокрушенец намерил покой точно в това море.

- Имам една идея.. - казах й задъхано. Наклоних глава така че да открия вратът си. Леко прокарах нокътя си така че да се порежа. Образува се малка цепнатина от която леко потече кръв.
- Ако не искаш , недей. Но ако го направиш , нещата ще се променят изцяло. - и това наистина беше така. Да пие от мен щеше да е върховно. А ако ми позволеше да пия от нея щяхме да се слеем изцяло. Това беше много над целувките или сексът. Наистина щеше да бъде неописуемо.

Отдръпнах се при вида на кръвта му.
- Аш аз не съм вампир.Против принципите ми е - казах смутено,но се замислих над последните му думи.
- Какво искаш да кажеш с това,че всичко ще се промени? - полюбопитствах .Все пак от всичко ,което можеше да каже точно това ми дойде като гръм от ясно небе,но ме глождеше отвътре защо го прави.

- Ами цялото това изживяване. Когато двама споделят кръв те на практика се свързват. Естествено трябва и двамата да са съгласни. Ако пият от кръвта ти без твое разрешение болката е неописуема. Ако пият от теб , и ти го искаш ... е нямаш си и на идея какво удоволствие е . Но за да бъде удоволствие и за двама ни ти трябва да ми разрешиш. Но не те карам ... абсолютно доволен съм и така. - усмихнах й се и я целунах. Нямаше да я карам. Ако решеше да опита ... сигурно ... неее ... със сигурност щеше да й хареса , но тя избираше. Нямаше да протестирам срещу нито едно от решенията й.
- Просто ... не се доверявам на съдбата. Тя винаги те прецаква. Искам , докато съм тук с теб да изживея момента на макс. Пък и точно сега не искам да го споделям с никой друг. Само с теб... - казах и я целунах с толкова страст и любов от моя страна че целият настръхнах.

След поредната страхотна целувка изпълнена с толкова много любов прехапах устна.Бях раздвоена.От една страна исках да изживея момента на макс , както той каза,но от друга - беше против принципите ми.Сърцето ми казваше едно ,а разума друго.След малко размишляване взех решение.Дадох воля на чувствата си, на тези нови чувства плашещи ,но същевременно невероятни.
- Съгласна съм.Нека го направим - преметнах косата си на една страна като оголих врата си.предпочитах той да направи първата крачка.

Жулиета се съгласи и оголи вратът си. Сърцето ми заби толкова силно че сигурно можеха да го чуят на купона. Бавно се наклоних към нея. Когато вече не виждаше лицето ми не можах да се сдържа и оставих зъбите и очите ми да се променят. Просто не желаех да ме вижда ... или по точно аз да я поглеждам с онзи поглед. Виждал съм се в огледалото преди да пия кръв и не бях кой знае каква картинка. Ирисите ми светеха в някакъв много демоничен отенък на жълтото. Останалата част от очите ми ставаше черна като ноща. Но това нямаше значение в момента. Когато бях на милиметри нежно я целунах. След това леко захапах. Бях си избрал вена не артерия , и кръвта не бликна като по филмите. Пък и не исках да я нараня. Исках да й доставя удоволствие. Когато леко отпих от кръвта й всичко в мен експлодира. Особено чувствата ми към нея. Всичко се превърна в вихър от емоции и бях сигурен че тя чувства същото."Сега си ти." изпратих и мисъл , и се оставих на удоволствието.

Щом се доближи до мен сърцето ми заби лудо.Лек стон се отдели от устата ми при захапването и после ..бам.Озовах се в една огромна дупка от емоции - моите , неговите.Изпаднах в безтегловно състояние и единственото нещо,което усещах бе огромното удоволствие.Когато той се отдели от мен въобще не се поколебах и се хвърлих към врата му.Предишният разрез беше почти заздравял,но аз с нокти отново го отворих и жадно пиех от кръвта му , жадна този момент да продължи още и още...Дори не се замислих за телепатията от преди малко...След малко се отдръпнах задъхано от него и бавно ума ми започна да се избистря.

- Ауч , май ти хареса. - усмихнах и се лъчезарно и я погледнах. И двамата бяхме все още замаяни , но това не значеше че сме приключили.
- За да се свържем изцяло трябва да пием едновременно. Ела насам. - леко я сложих да седне в мен и й наклоних главата към вратът ми , така че тя без проблеми да достига моят , а аз нейният. Не натисках или нещо такова, щяхме да продължим ако иска. Е поне по начина по който ми се нахвърли преди малко можех спокойно да кажа че ще иска. Всъщност едвам се сдържах да не й се нахвърля аз. Кръвта й беше толкова сладка. По сладка от всичко което бях опитвал до сега. Само няколко ... дори немогат да се нарекат глътки ... така де само малко от кръвта й ме зареди с толкова енергия , че бях готов да разбия от бой още 100 като онези тримата в гората. - Готова ли си? - попитах и нежно я целунах.

Кимнах.Последната част от този така да се каже ритуал започна.И двамата едновременно пихме един от друг оставяйки се на онова страхотно чувство да ни завладее изцяло.За един обикновен човек това би било странно ,че дори ужасяващо ,но за някой като нас - е това е всекидневие - кръв, удължени кучешки зъби и странични ефекти от готините ни дарби.Шанс...след малко се отделих от него и макар да бях замаяна усещах нещо различно.Вече не бях сама.И нечий друг пулс имаше във вените ми.Погледнах първо себе си ,а после него.
- Мисля ,че подейства.

Ние бяхме... свързани. Наистина се получи. Усещах всяка нейна емоция. Сигурен съм че тя също можеше да усети моите. Бях изненадан , щастлив и изключително влюбен. "Вече сме "обвързани" буквално. Свързани сме директно. Така де , това не означава че ще те следя или нещо такова. Нито че ще те подслушвам." изпратих и мисъл и я целунах страстно. "Е предполагам че вече сме двойка?" помислих си и леко я целунах.

Всичко ми бе толкова странно.Все още не можех да свикна с това чувство,че не съм сама, а и телепатията и всички други неща като локализирането.Същевременно с това пък бях много щастлива и ..влюбена?Някакси не можех да повярвам,но тази дума описваше най-добре състоянието ми.Влюбена."Не се притеснявай Аш и да определено сме двойка"Отвърнах на целувката му и на свой ред и аз го целунах влагайки емоциите си, показвайки му,че не само той е улучен от купидон.

-Колкото и да не ми се иска май ще трябва да се връщаме. - казах и леко я целунах. - Илиии... - обърнах се и погледнах езерото. Въпреки че беше хладно , от водата се надигаше пара което значеше че водата е топла. Щракнах с пръсти и до нея се появи много сладък черен бански.-Какво ще кажеш? - прошепнах й, усмихнах се дяволите и игриво й гризнах ухото.

Засмях се и същевременно се изчервих.Докоснах ухото си.Това беше ..диво.Хареса ми.Засмях се отново.
- Ненаситник - грабнах банския. - Стой тук докато се облека и не надничай.
Погледнах го с крайчицето на окото си,но не се сдържах и сериозното ми изражение отиде по дяволите..Както и да е.Тръгнах към храстите и нарочно подбрах по-гъстите.Скрих се добре и чак ,когато се уверих,че нищо не се вижда се захванах с преобличането.Като за начало махнах чорапогащника , обувките и събличайки дрехите си осъзнах колко студено е всъщност.Потреприх и побързах.След малко тичах към него по банкси с дрехите в ръка.
- Бррр срудено - сгуших се в него.

- Студеничко си е. - казах й и я целунах по челото. - Ако искаш гледай. - леко се дръпнах от нея , съблякох сакото и ризата си , след което хванах панталона и буквално го откъснах от себе си. - БАААААМ! - извиках , но вместо по .. ъмм .. атрибути отдолу бях с къси гащи в стил "Джамайка". Бяха черни на зелени палмички. - Спокооойно. - усмихнах и се лъчезарно и я целунах. " А сега е време за интересната част" изпратих и мисъл вдигнах я на ръце и се засилих към езерото. Набрах солидна засилка , така че когато скочих паднахме близо до средата на езерото. Когато паднахме в водата тя беше наистина топла и приятна.
- Хахаха цялата си мокра. - ухилих и се с една солидна 24 каратова усмивка и я целунах развеселено.

Палмички?
- Сигурно се шегуваш - казах без да откъсвам поглед от шарката.Палмички, това ме разби, а още повече го направи свръх силният скок.Такава засилка набра,че се приземихме някъде по средата на езерото.Не се удавих ,можех да плувам,но заради момента на падане поех няколко глътки вода.Изкашлях се.
- Ха-ха много смешно - поне водата беше топла,но се притеснявах за видната на повърхността част от главата ми.Да съжалиш ,че не си морско създание в моменти като този.Отвърнах на целувката му и побързах да се потопя цялата.Виждаше се само едно лице над водата.
- Топлоо - усмихнах се доволно.

-Извинявай за скока. Следващият път ще влезем бавно и спокойно като всяка свръх-естествена двойка. - усмихнах й се и я целунах отново. - Да видим колко си добра в гмуркането. - погледнах я предизвикателно и се изстрелях към дълбините. За разлика от останалите езера , дъното не беше тинясало и гадно, ами покрито с пясък и мидички. Поне бях спокоен че ще му се насладя . Бях на половина вампир и нямах нужда от въздух освен ако не исках да говоря. Естествено щях да изплувам в момента в който тя поискаше. " Ела с мен." изпратих и мисъл и я зачаках протегнал ръка под водата.

Засмях се.Всяка свръхестествена двойка звучеше добре, особено от неговата уста.Той се изтреля към дълбините оправяйки ми предизвикателство.Добре ,това го можех.Отвърнах на предизвикателният му поглед и поех ръката му.Поех огромна глътка въздух и се потопих."Хубаво ,че имаме телепатия,че въобще не мисля как ще си говорим тук долу" Усмихнах се и го погледнах в очите.Езерото бе със страхотно дъно.Имаше различни мидички и побързах да ги достигна.Опипвах всяка една докато намеря перфектната ,а именно такава като по анимациите.Беше само горната й част,но поне бе цяла.усмихнах се и му я подадох.Беше толкова романтично - мидичка символизираща любовта ни.

Тя ми подаде мидичка. Приближих се до нея , целунах мидичката и я допрях до сърцето й. След това я целунах и сякаш през мен премина ток. Но не беше като разтърсващо електричество. Не , беше тръпка , сладка като пчелен мед. След това я погледнах. Под водата изглеждаше още по прекрасна. Някак си ... почти като богиня. Дъното беше осветено от лунната светлина и всичко беше като в приказка за русалки. А на нея и липсваше само опашката. "Моята малка русалка." и я прегърнах. Целунах я отново и всичко се завъртя. Сякаш при всяка целувка ставахме едно цяло. Но този път не се отдръпнах. Продължих да я целувам нежно и се наслаждавах на всеки един миг , тук , под водата с нея.

Усмихнах се.Целувките, атмосферата , обстановката, сякаш наистина бяхме в някоя приказка.от онези с възможно най-щастливият край и "с три дни яли , пили и се веселили". Колкото и невероятно и извисено да се чувствах,колкото и устните му да бяха най-сладкото нещо на света , кислорода все още водеше в класацията и в момента липсваше.Отделих се от него макар да не ми се щеше и изплувах на повърхността."Имам нужда от въздух" пратих му мисъл.Изплувайки съвсем бях забравила за студа отвън.Поех си огромна глътка въздух и отново се потопих.Сгуших се в него сякаш момента не се спирал