Гробищата близо до Академията /мястото на Халоуин партито/

С Харпър навлязохме в гробището. Е беше си гробище като гробище, само че ако в това гробище мъртвите се надигнат ще трябва да се разправяме с доста повече от обикновени зомбите. Както и да е. Беше интересно направено. Украсата добавяше ефект. Като цяло изглеждаше страхотно. Вече се бяха струпали доста ученици, и поне половината бяха пияни. Изглежда че не само нашата компания си бе спретнала купонче преди купончето. Пък и да не говорим че тук беше заредено с доста алкохол (благодарение на г-н Нортфилд предполагам) така че бяхме подсигурени за вечерта. И така , музиката вървеше , имапе пиене и ядене на корем . Всичко бе перфектно но някак си оставах нащрек защото в това училище никога незнаеш от каде и КАКВО ще ти дойде.
- Е да започваме. - казах на Харпър и двамата навлязохме в тълпата от хора.

С Анабел стигнахме до купона относително бързо.Беше на гробището и бе някак зловещо.Поне за мен имайки предвид дарбата ми виждах как сред тълпата има мъртъвци - някои стоящи неподвижно , други танцуващи в ритъма на музиката.Оставих Анабел и тръгнах към масата с алкохол.Не успях да пийна както трябва на купона преди малко,но сега щях да си наваксам.Каква пияница съм станала напоследък не е истина.Алкохол имаше много и не можех да си избера.Накрая взех една чаша с вино и заоглеждах тълпата.Погледът ми бе привлечен от едно момче в близост до близкото дърво.Тръгнах към него с очакването да завържа ново запознанство.
- Хей.,здрасти - поздравих го ,когато бях достатъчно близо. - Защо си толкова самотен?
Отпих една глътка от виното гледайки го очаквателно.

Аз и Жужи се зададохме към купона. Е,крачки преди да вляза в тълпата се наведох и казах:
-Жужи,аз ще съм мъртва булка...-Взех малко навлажнена почва или с други думи кал и нацапах роклята си. Е,беше ми жал за обувките,но и те пострадаха. Вече бях достатъчно изкаляна,за да се каже,че съм паднала в локва...Е,добре де,по-малко изкаляна бях. Червеното ми червило се открояваше,а аз махнах булото си и го хвърлих настрани. Така червеникаво-оранжевите ми къдрици се показаха и аз се усмихнах ехидно. Забелязах Аш и още някакво момче с него и се изправих. Жужка вече беше стигнала до тях,затова аз побързах да я настигна.
-Е,е..и ако това не е Аш и неговия приятел..Цезар? Може би..."И ти ли Бруте?!"...-Помислих още малко и продължих с предположенията:
-Последен опит..ти си...пича от спарта?!-засмях се весело и огледах обстановката.

- Хммм ''Червената Шапчица". Дежаву.- казах аз и леко намигнах на ... "Булката на Франкенщайн"... както и да е. - Изглеждаш прекрасно. - казах на Жулиета и леко и се поклоних. - А за теб няма комплименти докато не ми кажеш името си. - казах на Футболната съпруга и отидох да си взема питие. Като стигнах до масата и се огледах забелязах доста красиви момичета. Като се замисля все пак можех да се позабавлявам , но реших да почакам малко затова просто отпих от чашата с уиски.

Да,сега като огледах Спартанеца беше полу гол.
-Да,знам че сме великолепни. Яки сме ,само където Аш нещо тръгна да заглежда момичета,които никога няма да му пуснат. Ама нищо,той е свикнал..-засмях се леко и си взех портокалов сок. Чашата беше наполовина,а аз извадих малко шишенце с прозрачна течност. Изсипах обилно съдаржание в чашата си и се усмихнах. Почти долавях погледите върху себе си.
-Каквоо...подсилвам си го... -засмях се весело и започнах да се оглеждам за нови или не чак толкова нови лица. Никого не познавах,но май видях баба си Мери някъде тук.
-Е,Спарта..от кога си тук,че вече и да си се запознал с Аш, на когото скоро ще му се изчерпат имената с които да ме нарича и ще бъда принудена да му кажа името си?-погледнах отново към "сваляча" Аш и завъртях очи.

Погледнах момчето,което явно ми се смееше нещо. Странно,от кога бях станала толкова забавна?
-Извинявай,нещо смешно казах или направих?-усмихнах се мило и погледнах Аш. Те двамата съквартиранти?Край,академията вече е с надоло главата.
-Горкия ти,не ти завиждам. Той е...луд. Появяват му се разни неща...Кара нещата да се появяват..Честно казано,малко ме плаши...-засмях се,надявах се да беше разбрал,че се шегувам.

Няма да ми пуснат ли? Тя какво си мислеше , все пак бях хибрид. Можех да чуя мравка с автомат от 100 метра. Усмихнах и се леко , докато тя гледаше към мен. Е щом иска да ревнува , да ревнува , но тази вечер трябваше да разбера името й. Е май беше време да се позабавляваме. Започна някаква ритмична песничка и реших че е време купона да започне. Качих се на подиума, грабнах микрофона и казах:
- Как сте "Нортфилд". - казах аз все едно бях водещ на ток шоу. - Време е купона да започне. И само да ви кажа : КОЙТО НЕ СТАНЕ И НЕ ЗАПОЧНЕ ДА ТАНЦУВА СЕГА ЩЕ СЕ НАМОКРИ. - казах аз и материализирах нещо като система от душове над всички. И изглежда че проработи, учениците станаха и започнаха да танцуват.
-Добреее а сега ще им покажем ли какво е истински танц или ще продължиш да ме измъчваш садистично като прикриваш името си. И съжалявам ако те плаша с дарбата си , просто обичам да ... незнам .. да я използвам. - казах с усмивка след като се появих до ... до ... охх писна ми , това момиче наистина обича да измъчва.

Спарта напълно се промени,а аз настръхнах.
-Това ли е най-страшното,което можеш да покажеш от себе си?-засмях се предизвикателно,когато Аш започна да се прави на Уди и да пуска "забавни" фрази като него. Добре,той пак го направи,какви са тези душове...Както и да е,нямах намерение да танцувам,просто на тези високи токове не беше толкова лесно да се движа.Погледнах Аш,после Спарта и накрая Жужи. Червеникавите ми устни образувака усмивка под която се показаха белите ми зъбки.
-Е,аз може да не мога да удължавам зъбите си,но съм по-опасна и страшна от колкото изглеждам,можете да бъдете сигурни в това.-Завъртях се ритмично с песента и отпих глътка от малкия ми "коктейл"

- Не се ебавай със всемогъщата булка на смъртаааа !!! - направих гримаса като на зомби и застанах до Харпър. Ухилих се на "нея" и я огледах отгоре до долу. Като се замисля ако не беше калта наистина беше невероятна. Налях си една голяма чаша с уиски и я вдигнах във въздуха:
- До дъно! - казах им и я изпих. Въпреки това някак си имах странното усещане че ще се случи нещо. Като животните преди земетресение. Е само че аз нямаше да се захапя отзад или да започна да лая. Пък и съм сигурен че не само аз се чувствах така.

Беше ми много забавно.Е Аш определено ни отправи едно предизвикателство.Странно откъде ли му е дошло това на ума.Покрай разговора за кой какво се превръща и аз добавих нещо.
- Аз съм полуроднина с нашия Спарта - усмихнах се и за миг очите ми проблеснаха в друг цвят.Добре сега оставаше проблема с душовете.Леко се поклащах така да се каже,колкото да мине за танцуване.Отпих от питието си и прегърнах Анабел през рамо.
- Моята дружка е дяволче под прикритие - усмихнах се и и изпразних съдържанието в чашата ми.Отидох до най-близката маса и я оставих.След малко се върнах при нашата група.Усетих леко неспокойство у Аш,както и в други и дори аз се почувствах неспокойна.Какво ли ставаше?
- Хей ще посетим ли дансинга?Това е любимата ми песен - кимнах с глава към посока на танцуващите хора.

- Нямам нищо напротив. - казах и леко я дръпнах към дансинга. - И да не забравя.- щракнах с пръсти и няколко от душовете с включиха за да омокрят ... ъмм футболист , космонавт и ... терорист бомбаджия самоубиец?! Няма значение и тримата бяха целите мокри а аз бях доволен. Все пак ги бях предупредил.
- Жалко че не мога да намокря лидерката на "Отчаяни Съпруги". Дори и да опитам сигурно просто ще ме запрати към някоя надгробна плоча за да я разбия с глава. - казах на Жулиета с фалшиво тъжна усмивка. - Е "Червената Шапчица" и Италиански мафиот с пластмасова пушка. Ние сме перфектната двойка. Знаеш ли , в костюмът ти има доста ирония. Или чисто и просто аз съм с грешка и всъщност червената шапчица е извънбрачното дете на третият братовчед на лелята на стринката на баджанака на кръстникът на бащата на вълкът. И поради тази причина и двамата са вълци а бабата е осиновена и затова вълчо я е изял. - казах с онзи престорено замислен поглед но неиздържах и се усмихнах. - Спокойно , не съм толкова психясал колкото изглеждам. - казах на Жулиета , хванах я за ръката и леко я завъртях след това продължихме с танците.

Той най-безцеремонно намокри няколко момчета,които явно щяха да му го върнат когато почнем училище отново. Двамата с Жулиета се запътиха да танцуват,а аз леко се провикнах,толкова,за да ме чуе.
-Ана..бел..Името ми е Анабел,спри да ми измисляш разни прякори...Кажи му..Спарта..-засмях се и отпих още една глътка,а после пресуших чашата си. Споменах ли,че не държа на алкохол? Поусмихнах се малко и отново си сипах портокалов сок,после водка и на лицето ми се появи една широка усмивка.
-Е,Спарта...Забавляваш ли се? Защото не изглежда така.

-Анабел? Очаквах нещо доста по демонично. - казах на Жулиета докато танцувахме. Най-забавното беше че момчетата които намокрих ме гледаха на кръв. Единият върколак едвам сдържеше трансформацията си. Хмм , и тримата бяха върколаци. Е нямаше да ме затруднят. Едва ли щях да материализирам нещо. Но реших да не се занимавам с това , поне засега. Те очевидно чакаха удобният момент да нападнат , но ще е добре да не го правят докато съм с Жулиета. Просто я харесвах , и ако я докоснеха щях да ги кастрирам по най-безмилостния възможен начин. Така де , реших просто да стоя нащрек. Обърнах се към Анабел и Харпър и извиках:
- Не забравяйте какво казах по рано. - казах аз и посочих душовете. - Вярно че ще ме спукате от бой след това , но това няма да промени факта че ще сте целите мокри. Е поне ти Харпър. - погледнах към новата си дружка защото знаех че Анабел просто щеше да включи щитът си. Концентрирах се и пред нея се появиха доста по ниски но и много по удобни обувки които перфектно пасваха на роклята й , както и меко столче на което да седне за да се преобуе.- Хайде дееее. - нацупих се леко след това и се усмихнах дяволито. Така или иначе едва ли щеше да се преобуе за да танцува с почти непознат , но все пак реших да опитам.

Аш направо ме разби.Първо с намокрянето на едни момчета , а после с изказването си.Първоначално го гледах с отворена уста опитвайки да свържа роднинската връзка.В резултат на това не можех да спра да се смея.Малко се бях поуспокоила ,когато ме завъртя,но после пак ме напуши смях.
- Уби ме Аш честно - избърсах сълзите си от смях.Чух Анабел да се провиква казвайки името си. - Хах най-накрая научи името й.Внимавай изглежда вече си и в черният списък.
Кимнах към нея стояща до Спарта както тя го наричаше.Засмях се з апореден път.Аш щеше да си изпати от онези момчета.
- Готини обувки , май имаш шанс - усмихнах му се.

Погледнах Аш. После Спарта.
-Не,не се забавлявам,искам да стане нещо...страшно. -Поусмихнах се,когато Аш ми "направи" обувки. Амии,честно,не го харесвах много за сега.
-Не ,благодаря. Не нося нищо по-ниско от 10см с тази рокля.-О,да,звуча толкова..арогантно и наперено.Както никога. Погледнах към душовете,който все още си стояха. Подсмихнах се леко. Аз не използвах дарбите си така лекомислено както Аш. Дори и да бъда намокрена лесно можех да се прибера и да се преоблека.
-Само на мен ли ми се струва,че това парти е леко..мъртво?-Засмях се.
-Разбра ли? Мъртво! Защото сме на гробищата и купона...оо,забрави.-сега май аз бях тази,която се държи станно.

Добре , отряза ме по всеки възможен начин което значеше че няма смисъл да се мъча. Е поне ми каза името си, което си беше напредък. Но имаше нещо подозрително във цялата и красота и... незнам , в самата нея , но това нямаше значение . После щях да се сприятелявам. Сега ми трябваше малко чист въздух. Пък и онези тримцата не отлепяха поглед от мен така че реших да се разправям с тях някъде навън. Просто нямаше смисъл да се правя на мъж пред всички.
- Ще се поразтикам малко. Скоро ще се върна. - усмихнах се широко на Жулиета и тръгнах към загражденията , след което ги прескочих и навлязох в гората. Тримата "амигос" май се опитваха да ме измамят , защото заобиколиха. Но това нямаше значение сега просто трябваше да се отдалеча колкото се може повече от купона.

Останах с другите двама,но ми доскуча.Отскочих до най-близката маса с напитки и на принципа онче бонче си взех една.Отпих няколко глътки и изведнъж се сетих за Алекс.Огледах се наляво и надясно,но така и не го видях.Странно.Замислена се приближих до Анабел и хм..Спарта?
- Хей не ви ли е малко скучно - казах им като не отделях поглед от тълпата. - Дори и на мъртъвците им е по-забавно отколкото на нас.

- Дааа наистина е скучно. - казах отегчено когато се появих зад Жулиета. - И все пак , къде подяволите е г-н Нортфилд. Така де , странно е че все още не е тук. - казах и си спомних за онази ... "Ребека". - Някой има ли кърпичка ? - спомних си за разбитата си устна и чак сега усетих че леко щипе. Но до 2-3 минути нямаше да остане и белег така че не се тревожех особено много. По-притеснително беше че директорът го нямаше , Алекс също не се виждаше а супер странното чувство не се махаше. Единственото което ме разведри бе че видях "великото трио" да минава . Част от учениците на купона започнаха да им се смеят и когато погледнаха към мен аз им се усмихнах леко и вдигнах рамене. Заклевам се че онзи с счупената "лапа" едвам се сдържа да не разкъса някого. - Е поне на мен не ми беше чак толкова скучно. - казах аз и си налях чаша уиски. Изпих я на един дъх и се обърнах към Жулиета:
- Ромео официално ви моли за един танц , Жулиета. - леко се поклоних но не се сдържах и се разсмях.- Да танцуваме. - казах и с широка усмивка и я придърпах към дансинга. Пък и точно сега това момиче беше единственият "човек" който бих искал за компания.