Лондон. 3 месеца по-рано.

Въвях си по улицата без да обръщам внимание на нищо около мен. Навън,както обикновенно,беше мрачно,влажно и студено. Не обичах да ми е много топло,затова времето не ми пречеше. Добре че пътя беше равен,защото не ми се мислеше как иначе щях да вървя с десет сантиметровите ми токове. Както винаги,аз бях по къса рокличка,без да се съобразявам с климата,което разбираше привличаше вниманието към мен. Бях излязла без причина..просто да се поразходя малко. Много неща ми се бяха случили напоследък и имах нужда да изпусна парата някъде.

Бях потънала в дълбоки мисли когато долових глас. Трябваха ми секунди,за да осъзная какво ми каза момчето пред мен. Изговори името ми. Познавах ли го?
-Зависи..Ако ти дължа нещо не съм Анабел,ама ако ти ми дължиш нещо..Анабел съм.-засмях се и го огледах. Хм,хубаво момче,някъде го бях виждала,обаче нещо не се сещах.

Никалъс...Хм,почти бях сигурна,че познавам такъв човек..След малко една червена лампичка ми светна във съзнанието.
-Ахаа..учителя по...-замислих се,усмихнах се невинно и продължих:
-Извинете,по какво преподавахте?-Е,това беше. Сега най-вероятно щях да повтарям годината. Само да не е по математика,че и летните изпити няма да мога да си взема.

По драма? Еее,как пък не съм го запомнила това. Ъгълчетата на устните ми съвсем леко образуваха усмивка. Приближих се към него и сложих нежно ръце на раменете му. Допрях тялото си до неговото ,а устните ни почти се докосваха.
-Не мога да повярвам,че съм забравила такъв красавец...-казах съблазнително и наведох глава към ухото му. Започнах да шепна:
-Е,взех ли си изпита?-Усмихнах се широко и се отдалечих от него, и без това вече бягме привлекли погледите към себе си. Бях много добра в драмите и така нататък. Обичах да играя разни роли,най-често срещаната беше "доброто,малко,сладко момиченце". Е,да видим дали е толкова добър учител. Дано не забележе ,колко изкуствена съм в действителност.

-Еее,добре,щом настоявате.-усмихнах се лъчезарно и го погледнах. Явно не можеше да види,че всъщност съм доста изкуствена. Е,не се очудвах,все пак цял живот бях тренирала,за да стана такава.
-Е,господин Клифърт..ще ми окажете ли честта да седнем някъде,за да не стоим на средата тротоара?-Огледах се,всички погледи вече не бяха към нас,което малко ме разочерова.

Позамислих се малко. Огледах се и се завъртях радостно.
-Амии..нека да седнем там,ако не възразявате.-Посочих едно приветливо кафене и хванах господина за ръчичка задърпвайки го на там. Бях мила със всички,който са мили с мен,надявам се да не си изведе грешни впечатления от мен. Въпреки,че го попитах дали иска да седне там,не дочаках отговора. Направо си го завлякох там.
-Вътре или вън,Вие преценете?