Градината с малкото езерце

Бях дочула ,че има бал,затова не му мислих много и побързах да се приготвя. Обичах забавите. Прерових целия си гардероб,докато не открих това,което търсих. Моята любима червена рокля. Никога не я бях обличала. Оставих я на леглото и отворих едно от многобройните шкафчета.. От там извадих червения ми пръстен и си го сложих. Обичах червеното,караше ме да се чувствам..уверена. Знаех какво трябва да обуя. Тези обувки ми бяха любимите,твърде жалко,че до сега не ми се беше отварял повод да ги нося. Набързо пооправих косата ми с леки къдрици ,облякох роклята,обух обувките и се огледах в голямото огледало. Да,наистина бях хубава. И скромна. Бях готова да тръгна,но се сетих,че забравям нещо. Ами да,моята малка чантичка. Излязох и тръгнах към събитието.


~ ~ ~

Пристигнах. Така като гледах,имаше хора преди мен. Естествено,първото нещо,което забелязах бяха сладките. Уверено се запътих към масата,а когато стигнах там си взех най-шоколадовото нещо,което видях. Огледах се,за да видя дали познавам някого. Е,за съжаление не мернах познати лица. Взех си питие и седнах на най-близкия стол. Е,с малко късмет нощта щеше да бъде интересна и пълна с интриги. Какво,не сте очаквали малката Анабел да мисли по такъв начин? Значи не я познавате.
Не исках да изпусна никоя пикантна случка,затова трябваше да си държа очите отворени. Изпих една глътка и зачаках купона да започне.

Подухваше лек ветрец,а аз и Арчи вървяхме към бала.Отначало се бяхме прегърнали когато нямаше никой,но щом наближихме мястото го пуснах.Все пак...той беше директора на Академията докато аз бях просто една ученичка от пети курс.Ъх!
Мястото за бала беше доста хубаво.Оранжево,червено и жълто преобладаваха като цветове.Имаше сладки в формата на листа в чинйки по масите и какво ли още не.Приятна,нежна музика се носеше наоколо..предпочитах нещо по-така,но щях да изтърпя това.Пеперуди хвърчаха наоколо.Беше си хубаво място....
- Хубаво е! - казах на Арчър.Имаше малко хора за сега.Някои танцуваха.Други седяха по масите и си говореха.Повечето момичета които виждах бяха с дълги рокли докато аз бях с къса рокля.Е самотните момчета щяха да си имат интересно забавление...да ме гледат.А аз си бях хубава какво да се прави...,но и Лилит сигорно щеше да се пръкне с нещо секси,прилепнало и късо за да ги изкоши...доста.
Роклята ми не беше кой знае какво,но както и да е.Все пак това беше един бал послучей есента...А и нямах кой знае колко време...все пак до преди минутки бях мъртва.Прическата...ами косата ми беше спусната и я бах направиал на къдрици с маша...до една степен.Пак ставаше и беше нещо.Приличах на нещо....хубаво....да се надяваме.


П.п

След тавнаа отидох до стаята си и дасе оправя. Първо се облякох роклята , която беше доста късичка ма на мен не ми пукаше. После се гримирах. След това си направх прическа, която беше доста тръдна. И накрая си обух ботушите. Отидох на бала, които се провеждаше кра малкото езерчце. Още нямаше много хора.. жалко. Един от келенирет които носеше червено вино мина покра мен и аз си взех веднага една чаша! И отпих щедра глътка. Огледах се пак и видях Изабел. Отидох при нея.
- Е как е нашето възкръснало момиче.
Казах с весел глас.

Тръгнах към мястото за бала.Щом се появих няколко погледа се спраха над мен,а аз се усмихнах самодоволно.Нямаше много хора...Разпознах само някои лица.За някои от тях Лилит и Изабел бях чувал доста,а за дуги познати..не бях чувал доста,но ги бях опознал.И готвеха дяволски вкусно.
Запътих се към Анабел като по пътя не пропуснах да си взема питие.Някакъв сервитьор облечен като пингвин в черно и бяло скитше наоколо...е де да беше смао един....
- Здравейте мадам...Мога ли да отбележа,че сте ослепителна тази вече?! - усмихнах се на Анабел.Тя беше облечена в червена рокля която доста и отиваше.Беше доста сладка и красива...като ангел.Какъвто всъшност и беше.Повечето тук бяха решили да се изтупат с официални дрешки докато аз бях с дънки,тениска и отгоре кожено яке.
Взех ръката на Анабел и я целунах.Вътрешно ме напуши смях тъйкато това бяха маниери от...много отдава.Когато не трябваше да излагам родителите си пред тяни приятели и подобни. - Кога пак Ваша милост ще склони да ми направи кексчета?
Ухилих се като някой идиот и седнах до нея като отпих голямо питие от виното си....

Пристигнах на бала. Никак не ми се идваше,но доктора каза,че за мен е добре да се приспособявам към хората повече. Не си направих труда да наконтя ,защото тениска,дънки и кожено яке ми стояха прекалено страхотно. Дори така привлякох погледите към мен. Знам,бях неустоим. Усмихнах се и продължих напред. Вдигнах очилата си,за да огледам кой присиства тук. Погледа ми се спря на брат ми. Хмм,удивително. Бяхме се облекли еднакво,явно днес щеше да бъде много интересна вечер. Така като гледам,брат ми се е уредил с яка мацка,чудно ми е дали ще я сподели с мен някой път. Поогледах още малко,когато я забелязах. "Тя...какво прави ТЯ тук"?! Да,това беше Изабел. За секунди сърцето ми се сви и аз изпитах онази сладка болка. През главата ми мина мисълта да се махна,но това щеше да е против принципите ми. Не я бях виждал от ..2 години. Не,не биваше да мисля за това. Взех си една чаша вино и я изпих наведнъж. Точно след нея си взех още една и се отправих към възможно най-далечната маса от Изабел.

Пристигнах на мястото ,където беше бала.Роклята ми бе къса и като че ли малко неподходяща за това събитие,но какво да се прави.Изглежда бях закъсняла,защото вече се бяха събрали доста хора.Огледах се за познати лица и тогава видях Алекс с питие и до едно момиче и...чакай.Двама Алекс?Какво по дяволите?Тръгнах към Алекс с питието и го погледнах объркано.
- Здрасти - поздравих преди да задам въпроса си. - Как е възможно да си на две места едновременно?

Хм... близнаците Харисън. Идвамата бяха сладки. Познавах Делън които фриртуваше с едно момиче, но Александър на познавах добре само. Е чудесен момент да се запзнаем аа! Отидох до неговата маса. Докато ходех изпих виното си ивзех втора чаша.
- Можели да седна - не изчаках отговор обикновенно не то правех. Аз бях нахална и гадна кучка. Погледнах го и наклоних глава на старни.
- С Дейлън сте близнаци, но в тебима нещо по-различно, но... не мога да разбера какво.
Усмихнах се лукаво и отпих от червоно вино. Обожавах виното. Както и водката и уискито и мартинито...После се обърнах до момичето до него.
- Здрасти аз съм Лилит. А ти си...

Докато се усетя ветя вече гледах злобно. До мен се приближи някой,който забелязах с периферното си здрение. Веднаха минах от "лош" поглед на "миличък,сладичък" поглед. Погледнах към него и видях Дейлън. Той целуна ръката ми и аз се усмихнах.
-Здрастии..Дейлън,нали?-Усмихнах се сладичко и продължих:
-Когато кажеш ще ти направя много сладки.-Лъчезарната ми усмивка не се махаше от лицето ми,въпреки че бях замислена за това,което видях малко по-рано. На мен ли ми се стори,или момичето със светлата рокля беше прекалено близко до директора. Не трябваше да се издавам. Да,голямата новина . "Анабел не е толкова перфектна,колкото изглежда."
-Туук е тоолкова тоопло. Какво ще кажеш?-Погледнах го с ангелско изражение,надявах се да не се престаравам в "добрината си". Гледах го право в очите и се усмихвах. Бях толкова добра актриса,добре че само аз чувах мислите си,иначе щях да съм в беда. Ха-ха.

Докато се усетя Жулиета беше при мен,питайки се защо има още един като мен. Засмях се,не знаех как да отговоря. В друг миг,друго момиче се беше появило. Момиче,което не познавах. На мен ли ми се струва или привличам повече внимание,отколкото трябва?
-Да,различен съм. Не знаех ,че ме познаваш.-Усмихнах й се. Изглеждаше...мила? Обърнах се към Жулиета и казах:
-Нали ти казах,че имам брат? Ами това там е той.-Усмивката ми стана още по-широка. Вечерта се очертаваше да бъде интересна.

Усмихнах се чаровно на Анабел.
- Туук е тоолкова тоопло. Какво ще кажеш? - каза тя като ме погледна с ангелско изажение.Засмях се.
- Оооо да!Ако ти е топло красавице...саблечи се... - ухилих се.Огледах се наоколо.Мернах няколко момичета с къси рокли и две от тях няха около брат ми.Засмях се.Безсрамника веднага си намери жени,а дали ще им обърне внимание...е не зна.Беше ходим на психятър зареди бившата си...тц!Толкова я обичаше,а тя му разби сърцето и от тогава не е същия.Изпих питието си.Мина един келнер и аз взех две чаши бяло вино и подадох едната на Анабел.
- Мила ми Анабел...миналия път не те попитах какви са дарбите ти...можем да се позабавялваме с тях... - обърнах ръката си с дланта нагоре,а от там излезна огън който бързо изчезна.

Чакай чакай..близнаци?Да, това обясняваше всичко,но все пак ми беше странно.Взех една от близките чаши с алкохол като си казах,че няма да пия много.Новодошлото момиче се представи като Лилит.
- Аз съм Жулиета - представих се на свой ред и отпих от чашата. - Вие познавате ли се?
Погледнах първо Лилит после Алекс.Имах чувството ,че тази вечер няма да бъде скучна имайки предвид това ,което току що узнах , пък и Лилит ми изглеждаше като някоя с която много трябва да внимавам.

Изабел написа:

Подухваше лек ветрец,а аз и Арчи вървяхме към бала.Отначало се бяхме прегърнали когато нямаше никой,но щом наближихме мястото го пуснах.Все пак...той беше директора на Академията докато аз бях просто една ученичка от пети курс.Ъх!
Мястото за бала беше доста хубаво.Оранжево,червено и жълто преобладаваха като цветове.Имаше сладки в формата на листа в чинйки по масите и какво ли още не.Приятна,нежна музика се носеше наоколо..предпочитах нещо по-така,но щях да изтърпя това.Пеперуди хвърчаха наоколо.Беше си хубаво място....
- Хубаво е! - казах на Арчър.Имаше малко хора за сега.Някои танцуваха.Други седяха по масите и си говореха.Повечето момичета които виждах бяха с дълги рокли докато аз бях с къса рокля.Е самотните момчета щяха да си имат интересно забавление...да ме гледат.А аз си бях хубава какво да се прави...,но и Лилит сигорно щеше да се пръкне с нещо секси,прилепнало и късо за да ги изкоши...доста.
Роклята ми не беше кой знае какво,но както и да е.Все пак това беше един бал послучей есента...А и нямах кой знае колко време...все пак до преди минутки бях мъртва.Прическата...ами косата ми беше спусната и я бах направиал на къдрици с маша...до една степен.Пак ставаше и беше нещо.Приличах на нещо....хубаво....да се надяваме.


П.п

Арчър и Изабел минаха да се преоблекат,тоест по-скоро тя да се конти пред огледалото доста време,а нашия герой просто щракна с пръсти и беше облечен с
бяла риза и черна раздърпана вратовръзка и и тъмно сини дънки .За него балът не беше нищо особено,поредната вечер,в която трябва да се прави на не чак толкова напил се и мил директор.Особено след станалото доста му се беше насъбрало и искаше просто да си почине и да за малко да е нормален,без тези магий,съживявания,връщане от отвъдното и подовни щуротии.Но НОРМАЛНОСТ не съществуваше в речника на неговата съдба явно.
Двамата с Изи вървяха гушнати,но когато приближиха тя го пусна,защото щеше да има много хора.Но на Арчи какво му пукаше за хората като той едва беше спасил Изабел и толкова му беше тежко от факта,че я нямаше и,че може да не я върне,че сега от учениците ли щеше да се съобразява.Важното беше те да са си заедно.
-Хубаво е!-каза чернокоската,а нашия герой я целуна.
-Ей,сега идвам!-отвърна и тръгна към така наречената сцена.КАчи се на нея и обяви началото на бала и пожела приятно изкарване на всички.Е,сега вече може да започне напиването,защото до сега му беше забрането от едно духче и Лилит,и също така да бъде с Изабел.
Той грабна една от розите и тръгна обратно при момичето си.
-Здравейте,скъпа госпожице,защо тази вечер сте така сама?Къде изчезна гаджето ви?-той я хвана за ръка-Да не чака някъде из храстите да ме пребие?
Арчи се засмя и ий подаде розата като отново я целуна.Не можеше да спре,искаше я само за себе си!
-Танцува ли ти се,сладурано?-попита той и двамата тръгнаха към дансинга,по пъти Нортфилд изпи едно уиски и двамата се озоваха под прожектора.

Усмихнах се и свих рамене.
- Познавам брат му, но него не - обърнах се към него и се усмихнах. Порових се малко в главата му. Навик. Всъщност в мислите му сами идваха при мен, ноазвсе пак си се рових. Той мислеше че съм мила... Грешка!
Огледах присъстващите и видях Нарис. Кучка толкова много се мразехме. И още не ме беше забалязала супер. Кръстосах крака и облизах торната си устана и косатаи пламна. Забаввно. Така наречените и приятелки веднага го изгасиха не, че и амше нещо. Тя бързо се огледа и ме видя. Присви очи опитвайки се да метне еднаваза по мен. Веднага спрях атаката и поклатих глава. Обърнах се към Александър.
- Е какви дарби имаш? - попитах споконо и пийнах от виното.

Внимавах във всичко,което ми казваха. Някакво момиче и Лилит явно не бяха много добри приятелки и това си пролича. Планала коса...хвърчащи вази. Хмм,това беше доста интересно.
-Дарбите ми..бързина,сила,телекинеза ..Някой други екстри.-Усмихнах й се. Погледнах отново към Жулиет и казах:
-Да,не се познаваме..досега. Не знаех,че брат ми е толкова известен тук.-Вечерта беше топла и приятна. С периферията на окото си забелязах,че Дейлън използва някой от триковете си.

Кимнах.
- Не е странно ,че ви бъркат.като две капки вода сте - предчувствието ми за Лилит се оказа правилно.Тя подпали косата на едно момиче,а в отговор получи една ваза.Леле.Огъня беше доста използван тази вечер,защото брата на Алекс също го ползва макар и за малко.
- Лилит ти какви дарби имаш? - попитах я.Интересно ми беше освен огъня какво друго можеше да прави.

Арчър се върна при мен носейки роза.
- Здравейте,скъпа госпожице,защо тази вечер сте така сама?Къде изчезна гаджето ви?Да не чака някъде из храстите да ме пребие? - попита той и се засмя.На мен също ми стана смешно и се засмях. - Танцува ли ти се,сладурано?
Кимнах и двамата се отправихме към дансинга.Малко преди да се озовем на дансинга Арчи си взе питие.Беше уиски май...
- Дай.... - изписках като малко дете и взех чашата да го пробвам..не,че не бях пила и преди.След като отпих голяма глътка му върнах чашата и се намусих,но после се засмях. - Знаеш ли...обичам те...
Усмихнах се.Почна бавна музика като за валс...е явно туй щяхме да танцуваме.Наоколо всички се бяха втренчили в нас.Погледнах Арчи.
- Ъх!Толкова ли сме интересни?Представям си какво ще говорят утре...,че спря с директора...е поне мога да кажа,че директора се чука страхотно.... - усмихнах се.Застанах в такава поза където никой нямаше да види какво щях да направя...,а именно,че с едната си ръка опипах издутината в дънките му.

П.п не,не...

Докато той гледаше настрани аз забелязах как директора се натискаше с едно момиче. О,това със сигурност трябваше да се запамети. Бръкнах в чантичката си и докато Дейлън се беше заблеял нанякаде аз ги снимах. Точно толкова бързо и прибрах телефона си. Уау,каква новина. Директора и някаква ученичка. Веднага погледнах към Делън,който ми беше направил предложение да се съблека. Да бе,пред всички. Поех чашата бяло вино и отпих една глътка. Той отправи нещо като..въпрос към мен и аз само се усмихнах. Не бих му отговорила,но трябваше да запазя "сладкия" си имидж. Той обърна дланта си и от там са миг излезе огън. Трябва да призная,бях впечатлена. Усмихнах се лъчезарно и казах:
-Уаау,искам пак,искам пак!-прекалявах с ентузиазма,но нищо.
-Ами..мога да те разочаровам,но аз..нямам дарби.Не съм го открила.-опитах се да изглеждам леко тъжна,но бързо се усмихнах.

Жулиета Блек написа:

Кимнах.
- Не е странно ,че ви бъркат.като две капки вода сте - предчувствието ми за Лилит се оказа правилно.Тя подпали косата на едно момиче,а в отговор получи една ваза.Леле.Огъня беше доста използван тази вечер,защото брата на Алекс също го ползва макар и за малко.
- Лилит ти какви дарби имаш? - попитах я.Интересно ми беше освен огъня какво друго можеше да прави.

Да с Дейлън нямаха еднакви дарби разбираемо! Неможе да са напълно еднакви. Жулиета ме попита какви дарби имам. Обърнах се ъкм нея и почнах да изброявам.
- Телепатия, мога да блокира всякакви дарби физически и психически, пирокинеза, внушение, контролирам и измуквам всякакъв вид енергия. А твойте?
Сега беше мойй ред. Поразрових се в главата й разбрах че е върколак инетересно. Те нямаха много дарби! Огледах се и видях още няколко кучки. Които всъщност ми се правеха на приятелки. Те ме видяха и се приближиха към мен.
- Лилит... здравей. Радвамесе да те видим. - каза едно то момчиетата мил глас. - След бала ще правим парти във стаята на Рик ела ако искаш. Ше се радваме. - Въсщност доста се опитваше да скриемисблите си , но то се знаеше че не ме иска.
- Щи видя казах и свих рамене.
Свих рамене и те се отделечиха.
- Двулични кучки - казах тихо и отпих от виното.

Усмихнах и се.
- Еее рано или късно ще я откриеш сладурче... - усмихнах се.Приближих се към нея и ръката ми беше пред лицата ни сякаш беше една близка,близка въздушна целувка - въпреки,че ако не беше ръката ми можеше да не въздушна - усмихнах се и от ръката ми излезна пламъче което освети лицата ни. - Нали това искаше....
Плмъчето беше малко,но ако не го контролирах можеше да стане нещо опасно.Махнах ръката си и бързо целунах Анабел.След това се отдръпнах с самодоволна усмивка.Щракнах с пръсти,а от тях излезна още едно пламъче.Изпих питието си и взех още едно.

П.п:Ъхх

Лилит написа:

Да с Дейлън нямаха еднакви дарби разбираемо! Неможе да са напълно еднакви. Жулиета ме попита какви дарби имам. Обърнах се ъкм нея и почнах да изброявам.
- Телепатия, мога да блокира всякакви дарби физически и психически, пирокинеза, внушение, контролирам и измуквам всякакъв вид енергия. А твойте?.....

- Ами - започнах - усещам чувствата на другите,виждам духове и оздравявам по-бързо от останалите.
Усмихнах се и веднага след това се появиха едни други момичета,които се оказаха уж приятелки на Лилит,но си тръгнаха доста доволни поне по това което усетих.Алекс не взимаше учасдтие в разговора и затова реших зда зачекна тема,в които да участваме всички.И ето я - директора и една ученичка.
- Изглеждат много близки - кимнах към тях.

Изабел написа:

Арчър се върна при мен носейки роза.
- Здравейте,скъпа госпожице,защо тази вечер сте така сама?Къде изчезна гаджето ви?Да не чака някъде из храстите да ме пребие? - попита той и се засмя.На мен също ми стана смешно и се засмях. - Танцува ли ти се,сладурано?
Кимнах и двамата се отправихме към дансинга.Малко преди да се озовем на дансинга Арчи си взе питие.Беше уиски май...
- Дай.... - изписках като малко дете и взех чашата да го пробвам..не,че не бях пила и преди.След като отпих голяма глътка му върнах чашата и се намусих,но после се засмях. - Знаеш ли...обичам те...
Усмихнах се.Почна бавна музика като за валс...е явно туй щяхме да танцуваме.Наоколо всички се бяха втренчили в нас.Погледнах Арчи.
- Ъх!Толкова ли сме интересни?Представям си какво ще говорят утре...,че спря с директора...е поне мога да кажа,че директора се чука страхотно.... - усмихнах се.Застанах в такава поза където никой нямаше да види какво щях да направя...,а именно,че с едната си ръка опипах издутината в дънките му.

П.п не,не...

Двамата танцуваха,а всички погледи бяха в тях.По дяволите човек но може ли да танцува с някой без да ги обсъждат всички присъсътващи.Арч даже забеляза,че едно момиче ги снима бързо с телефона си,но после щеше да се оправя с това.
Изабел застана така,че никой да не види какво прави,а именно че започна да мачка малката подутина по-надолу от кръста му.НАшия герой изпъшка леко и пусна ръцете си на задника й и го стисна леко.След това допря устни до ухото й и й каза:
-Скъпа,май и двамата мислим за едно и също нешо..-след което го захапа леко и палаво.Дръпна я за ръката и тръгнаха към едно по отдалечено крайче,е не беше отдалечено и то никак даже,но просто светлината трудно проникваше там.
Арчи започна да я обарва и пъхна ръка между бедрата й,след кеото я вдигна и я сложи допряна до стената.Надигна роклята й и бързо й го вкара.
-Липсваше ми..-изстена той и започнаха да се целуват.-Обичам те!
Арчи засилваше темпото и ря стенеше заедно с него.

пп

Когато видях огъня се усмихнах. В един момент пред мен пламтеше,а в другия момент аз изгарях. Е,не буквално де. Дейлън ме беше целунал. Имах малко време ,за да реша как да реагирам. Облизах горната си устна и казах:
-Това..под влияние на алкохола ли беше?-засмях се. Бях забравила,че трябва да съм "милата" аз. Той все още беше до мен. Направих се на засрамена и погледнах надоло.
-Как можа..аз...-постарах се да изглеждам тъжна. Е,какво пък. Не мога да съм винаги мила. Ако пък стане нещо ,просто ще се оправдая,че съм била пияна. Изпих на екс виното,естествено,нищо не ми стана. Хванах Дейлън за яката и се засмях звънливо.
-Не биваше да го правиш.-Погалих лицето му и го целунах нежно. Отдалечих се леко от него и казах:
-Тц,тц,бива ли такова нещо.-минах от другата страна на масата и казах:
-Хвани ме ако можеш.-започнах да се отдалечавам от него със самодоволна усмивка.

Жулиета каза нещо и аз се обърнах накъдето кимна. Забелязах как мъжа с нея я завлече там,където вече не можех да ги виждам. Донякъде ми беше ясно какво щеше да стане сега. Сърцето ми се сви. Имах чувството,че се къса на стотици парчета. Бях ли готов за такъв шок? Опитах се да не изпитвам никакви емооций. Усмихнах се й изпих чашата си на екс. След малко се взех друга и погледнах към двете дами,за да се разсея.
-Та..какво ще кажете за бала? Харесва ли ви тук?

Цитат :

- Ами - започнах - усещам чувствата на другите,виждам духове и оздравявам по-бързо от останалите.
Усмихнах се и веднага след това се появиха едни други момичета,които се оказаха уж приятелки на Лилит,но си тръгнаха доста доволни поне по това което усетих.Алекс не взимаше учасдтие в разговора и затова реших зда зачекна тема,в които да участваме всички.И ето я - директора и една ученичка.
- Изглеждат много близки - кимнах към тях.

Обърнах се и погледнах към Арчи и Изабел. Да браво на тях. Намериха къде да се натискат. Тцтцтц... Поклатих глава.
- Е щом се харесват какъв е приблемът. Всъщност са очараветлно сладки.
Обърнах се отново към Жулиета.
- Е ти на колко си? И защо си се набуталава тази академия?
Беше ми интересно, а ме домързя да се ровя в главата й. Изпих виното и си взех ново. От един от минаващите келенери! Погледнах към Алекс които ми се струваше, че не му харесва гледката между Арчър и Изабел.
- На мен лично ми харесва, а на теб.