Бар "Night Life"

Тъй като след секса(стархотният секс) в гората с Ник. Додох да пийна нещо нямаше какво да правя в онова вече тъпо ми училище. Най-много да се сбия с някой ангел. Не че те идваха на такива места за забалвение. Идваха за да издирват тъпи демони които не могат да се защитават и да ги убият. ТЪПАНАРИ! Всъщност не мисля че биха дошли тук. В бар държан от демон. Всъщност тука гъмжеше от демони. Имаше доста познати лица. Доста хора ме поздравиха. А повечето и не ги познавах или си ги спомнях смътно. Седнах на бара и погледнах бармана.
- Едно мартини - щях да почна нещо малко.

Арчър не можеше да си намери място и направо полудяваше.Трябваше му вещица,бяла или черна няма значение,само да е вещица,която да му помогне да се свържат с със Салемските вещици.Те му бяха помагали доста пъти обаче вече беше почнал да прекалява със силата им и знаеше,че това щеше да има последствия,голями.Но не му пукаше трябваше да върне Изабел и точка.
Като пълен кретен Арчи тръгна към бара да се напие и да забрави за малко нещата.Не че можеше да се напие,но все пак.
Той влезе в бара и видя доста от учениците си,страхотно отново щеше да е заобиколен от хлапета.Не му стигаше цял ден,че и сега.Пхх,липса на спокойствие!
-Една силна водка!-каза той на бармана и седна на столчето.Обърна се и видя,че до него е позната на всички Лилит.Ама без нея не може-бунтарката на Академията.
-И ти си тук...-каза той.

Вървах след Арчър.Той се беше запътил на някъде....След малко разбрах къде.Към бара...Влезна вътре и аз го последвах.Наоколо имаше познати лица само дето не ме виждаха.Ъх!
Арчър се настани на бара и си поръча водка.Май беше решил да се напие.Но защо?
- И ти си тук... - каза той на Лилит.Обърнах се да я погледна...Лилит си беше Лилит.Все така красива и властна.Пиеше си мартинито най-спокойно.Бармана даде питието на Арчър,а аз се намусих и го обърнах с мисълта си.
Еха - казах си.Не знаех ,че духовете могат нещо такова...мислех,че това е просто измислица с която да плашат Мелинда и останалите в сериала,но виж ти..действало наистина.Погледнах към бутилката с водка която беше сипал бармана и с мисъл я разбих на парченца.Нямаше да му позволя да се напие...не знам защо,но просто нямаше да му позволя.

Аръчър влезна във бара и седнадо мен и си поръчаводка разрових се в мислите му. Щях да почна да му викам или пък щях да го удаша заради това което е напрвил когато чашата му с водката се обърна, а бутилката се счупи. Малко се по зачудих и огледах бара никой не гледаше къмнас или не превше заклинания или нещо подобно. Обърнах се пък към Арчър.
- Е ще ми обяснишли защо си убил Изабел? Единственият свестен човек в тъпата ти Академийка?!
Всъщност не изчаках отговор просто почнах да ровя във главата му. Видях как е изневерил на Изи и при гората случката и това че го е молила заради това че от онези омеговци да я убие... Чакай тя има лъв! После видях как я е убил на тавана. И сега търси вещица за да я съживи. Хм... вещица?
- Знаеш ли аз имам една две познати вещици... - усмихнах се леко.

Лилит започна да му вика защо е убил Изабел,ох сега да обесняваше ли?!Точно когато искаше да се напие до забрава и да се събуди в несвяст?!Извеждъж чашата и бутилката се разпръснаха на малки парценца,окоито бяха огряти от малкото лапма в бара.Какво по дяволите ставаше пък сега?Никой от бара не беше Арчи можеше да го разбере,но кой тогава?
- Знаеш ли аз имам една две познати вещици...-каза Лилит и се усмихна леко.
-И аз,но всички измряха!Заведи ме при тези вещици,трябва ми помощ!-каза той и се протегна да вземе едно шише от зад бара и го надигна след като изпи доста голяма глъдка го остави.Сякаш му стана по-добре.-Сестра ми може също да помогне...
Арчър се сети за нея и трябваше да йс е обади,и макар скоро да беше разбрал за нея тя му беше сестра.

Двамата говореха за някакви вещици,а Арчър успя дасе добере до една бутилка и да отпие голяма глътка.Щом остави бутилката аз я разбих с мисъл на малки парченца.Бармана изръмжа и се зачуди какво става.Още няколко бутилки зад него се счупиха.Той изруга,а аз се усмихнах самодоволно.Това почваше да ми харесва.
Макетното ножче на бармана се вдигна и се озова пред Арчър.Чудех се как да му привлека вниманието.Една часа ще плъзна пред Лилит.Двамата май бяха достао бъркани.
Застанах пред Лил и почнах да махам като идиот.Не,че щеше да ме види.Погледнах към един стол на който седеше някакво момче.Стола ми тряпваше...за да привлече шум.Саборих стола,а момчето падна.Бях гадна знам...

В бара ставаха странни неща и то все около нас с Арчър. Какво ставше по дяволите?! Изведнъж се появи собственика. Джес. Висок и мъж всяващ респект и уважение. Не изглеждаше много ядосан. По - скоро повече любопитен.
- Какво става тук ? - погледна към барамана, които сви рамене и продължи да чисти стъклата. После се обърна към мен и се усмихна широко.
- Трябваше да се досетя, че си тук Лилит. Където си тамса и проблемите. Какво ста тук!
- Въсщност и за незнам - казах и се обърнах към Арчър. Всъщност докато той не дойде ни ставаше нищо. Обърнах се къмнего тъкмо да мукажа това. Но той ме спря. Гледаше във нищото към бара.
- Знаешли май си имаш дух за компания.
Окорих очи дух... и тогава се ситех... Изабел.!
- Да не е едно красиво момиче със долга кафява коса - той кимна.
- Аха... - казахи кимнах. - Изабел стига си обръщала всичко наопаки. Сигурно има други безопасни начини да общуваш с нас.

Собственика дойде и попита какво става,Арчи не беше в състояние да се обеснява,а и кой беше тоя.ПРосто нашия герой се беше затворил в себе си,отново.
Изведнъж се върна в настоящето и чу,че имало някакъв дух и то не какъв да е,а Изабел..Изабел?!КАкво?!
-Какво?!Изабел е тук?-попита нашия герой,който все още магията му беше слаба иначе до сега вече да е направил заклинание да я види.
-Из,наистина ли си тук?И защо не ме оставяш да се напия,по дяволите?-почти извика Арчър.Беше му тъжно и сдхухано,че я е убил,беше я убил.Нямаше я вече това е.Не,не той трябваше да събере силите си и да я върне,а и да събере частите от себе си.

Дойде някакъв чичко и заяви,че за Арчър се е лепнал дух.Скръстих ръце пред гърдите си и му се уплезих.Развалаше им целия кеф с чупене на бутилки.
- Из,наистина ли си тук?И защо не ме оставяш да се напия,по дяволите? - да и как да му кажа,че съм тук?Надали Мелинда мъжка Гордан маймуна ще иска да превежда.Отидох до мъжът и го потупах по рамото.Малко минах през него ,но както и да е.
- Кажи му,че съм тук!И ,че не може да се напие защото не трябва! - той каза думите ми на Арчър,а аз кимнах в знак на съгласие.

Икисках се това че нему дава да пие алкохол. Беше сладко!
- Добре Изи няма даму давам да пие. А ти не чупи чаши - обърнах се към Джейс. - Сигурно не искаш да останеш да превеждаш - казах и повдигнах вежди.
- Не, но ето - той подаде лист и химикалка. - Нека пише и да не ми чупи бара.
Той се върна в офиса. Погледнах къмАрчър които тъкмо посягаше къме дношие водка. Бързо го взех от ръцете му.
- А - а-а-а - И размаха пръст пред лицете му. - Без алкохол днес.
Изпих мортинито си на екс.
- Трябва да си трезвен за спасямането на единственото свястно момиче в академитя!

Сега се беше събрал и отборът на "Арчър,не пий повече!",Лилит му взе бутилката от ръцете му с претекст,че трябва да е трезвен и да намерят вещица.
-Искам да се напич,а след това да си върна силата и да върна Изи!-каза той и стана.-Но нека да е в обратен ред!Идвай Лилит,веднага!
Арчи тръгна и дръпна демона за ръката.Предполагаше,че ИЗабел ще ги последва.
-Къде са твоите вещици?-запита той и вече се беше осъзнал,каза нещо отново на латински и на него имаше няколко оръжия,не знаеше от къде могат да изслочат Омега.

Арчър и Лилит почнаха да говорят за вещици.За Бога!Бях му казала нещо..ЗАВИНАГИ!А не за десет минути!Толкова ли не разбира като му се каже ЗА ВИНАГИ?!
Малко се чувства като феята Камбанка която крещи на Питър Пан и Уенди.Нали все пак тя намше глас,а само звънеше...е те пък мен дори не ме виждаха.Ядосах се и ножчето прелетя между тях.Взех химикалката с мисъл което беше малко трудно."Казах завинаги.а не за десет минути" - написах и се намусих.Идеше ми да запратя още нещо по тях ама оная горила беше казала да не му троша бара.

Те излезнаха от бара,а аз ги последвах.Имах ли друг избор?Е поне така щях да твора живота на Арчър до...живот.