Кабинета на директора

Поредния час по математика...само дето този не беше толкова скучен.Беше изнервяш...,а когато запратих учебника по учителя и Лилит го потпали стана забавно.Искаше ми се да го сритам,но директора се появи доста бързо и ни извлече от стаята.Учителя ни гледаше сякаш сме му изяли десерта с вилица.На излизаме му се оплезих.
Вървяхме мълчаливо към кабинета.С Лилит се спогледахме на няколко пъти,но нито една от двете не каза нищо.Стигнахме кабинета и влезнахме вътре.Извъртях очи.Какво толкова бяхме направили?Учителя си го заслужи.Да караш децата да решават някакви сложни задачи си е нечовешко.Еее учителя ни не беше и човек,но това е отделен въпрос.Въздъхнах и се облегнах на стената.Предпочитах това от колкото да седя на един от онези столове.
- Става ли да минем направо към наказанието? - попитах.Никак не ми се стоеше тук.Въобще не ми се стоеше в Академията...поради много причини.Но имаше и някои които ме задържаха.

Голяма работа подпалих учителя по математика следкато Изабел хвърли учебник по него. А и си го заслужаваше от доста време ме дразни срешаване на тъпи задачи. Караше ни да решаваме задачи като работи. Когато Арчър влезе да ни изведе от тама си го поздравих направо по име. Не за пръв път бях в кебинета на директора и вече си му говорех на "ТИ" въпреки че той не давеше. Но на кой му пука. За разлика от Изабел аз седнах на един от столовете и си дигнах краката на масичкат. Бях облечена със къси панталонки дълга черна риза с навити ръкави и кецове до коленете. Погледнах Арчър с безразличен поглед а на лицитео ми си беше все така леката усмивка.
- Е Арчи. Какво е наказанието този път?!

Арчър минаваше покрай кабинета по математика,когато забеляза огън вътре.Веднага влезе и видя две момичета,едното го познаваше добре,често беше в кабинета му за наказания,а другото беше сладка чернокоска.Бяха подпалили учителя,Арчи се засмя леко.
Той ги извика и тръгнаха в обратна посока към наказанието.Нашия герой мразеше да раздава наказания или да е лош,но...Но се налагаше.
Според него случилото се с подпалването на учителя си беше смешно наистина,но учениците не трябваше да разбират това.
Те влязоха и Лилит седна на стола като вдигна крака на масичката,а чернокоската се подпря на стената.
- Е Арчи. Какво е наказанието този път?!-мразеше някой да му вика така.
-Лилит,вече не знам какво да ти измисля.За кой път си при мен?!-попита той с тон,в който имаше нотка строгост,а очите му бяха направо смразяващи.
Арчър погледна към другото момиче.Беше красива,нямаше спор.Хмм,защо нашия герой трябваше да е такъв сваляч.
-Не съм те виждал...-каза той и намигна съвсем незабележимо.

Тези двамцата явно бяха големи дружки.Супер...Извъртях очи.
- Не съм те виждал... - каза директорът който всъшност се казваше Арчър.
- Нова съм...от тази година... - обесних.Да...ако бях тук от самото начало щяхме да се виждаме доста често.Отидох и седнах на свободния стол до Лилит.Гледах ту нея ту директора.Да си призная,че бях тук ми беше досадно.Имаше доста други неща за правене.
- Скачаме ли към наказанието старче? - осъзбих се.Да...с това щях да си навлека проблеми.Но нали така и така съм тук...нека поне да не е напразно.Това,че метнах учебника по онзи идиот не беше нищо.Можех да му сритам задника и да му изпия кръвта,а аз бих го направила без да се замислям.Хъм...като се замисля...този тук не беше никка стар.Или поне не много.На колко ли беше всъшност?А пукаше ли ми?Обърнах се към Лилит.
С първия си ден си намерих някой с който да измъчваме учителите.Някой който доста добре се познава с "Арчи".Дали тези двамата имаха вземане даване заедно?Нямаше да ги питам...не ме интересуваше.

П.п:Глупостии хД старче..хах любов!Само не ме убивай!

Когато той и на мигна "уж". Изкашлях се и казах "Педофил!". Той ме изгледа злобноаза се усмихнах още по-широко.
- Пъвият път когато дойдох тук... -почнахда обяснявам и да броя на пръсти. - Внуших на учителя по математика че е маймуна. Вторият път метнах еднаваза по него. Третият път ти счупих ръката по време на тренировка.... не това беше четвъртият... или... абе не помня вече...
Поклатих глава и се облегнах на стола, като затворих очи. Тогава чух мислите на Изабел или по-точно най-нахално и се разрових в главата. Тя се чудеше дали имам взема не давене с Арчър.
- Не - казах със затворени очи. Усетих погледите им върху себеси. Въздахнах раздразнено. - Не не съм му гадже!

Тези момичета въобще не им пукаше,че са при Арчър или нещо подобно.Те си се забавляваха и това беше.Нашия герой щеше да закъснее за срещата си по-късно и реши да не предприема нищо.Беше забавно,това,което бяха направили и какво пък ако им се разминеше един път.
-Хмм,понеже не е кой знае какво,ще ви се размине-той се усмихна очарователно.-Но искам да присъствате на часа по-борба по-късно,защото иначе ще загазите.
Той стана и се облегна на на бюрото.
-Сега офейквайте в час,защото си имам работа и ще се видим в по-късно.

Тази година съм нова..Всъщност, ми се налагаше да повтарям пети курс...Може би много пъти щеше да ми се наложи,след като съм за постоянно на земята,но няма да направя същата грешка и да пропилея годините си както,когато бях жива,скучна и предсказуема. Приближих се смело към кабинета на уважавания директор,за когото бях чувала,че е много строг, и почуках меко казано силно по хубавата врата. Влязох без да почакам отговор,но забелязах,че вече имаше други хора,които разговаряха,но май разговора им беше към края си.
-Да остана или да почакам?-бяха единствените ми думи,почти сигурна,че съм привлякла вниманието към себе си за отговор. Още незатворила вратата застанах от лявата и страна и изчаках някой да каже нещо.

Арчър реши да ни изгони.Имал работа.Ококорих очи.
- Не си ли чувал,че е невъзпитано да разкарваш хората така.Можеше да ни оставиш там да продължим с заниманието си,а не да ни влачиш тук! - намусих се.Да...аз и моята голяма уста. - Еее все тая
Изправих се и го огледнах.Беше се облегнал на бюрото и ни наблюдаваше.Да не говорим,че ни задължаваше да присъстваме и в час по борба.Еее това май щеше да е най-приятното нещо тук.Обичах да сритвам чуждите задници.
- Лилит..идваш ли? - попита момичето.Бог знае..туковиш станем приятелки.Все пак..нова съм и не познавах никой.Дори очаквах директора ни да е някой дъртак,а не някой приличат на Орландо Блум.Лилит кимна и двете излезнахме подминавайки момичето което тукощо влезе.

-Това май значи да остана...-казах тихо,но достатъчно,че да ме чуят всички. Затворих вратата след току що излезлите момичета и се приближих към директора. За пръв път стъпвах в директорски кабинет,като изключим наградата за есе,когато бях жива. Не че сега не бях жива,но по малко по-различен начин.
-Извинете,ама съм малко нова и исках да попитам дали тук трябва да се запиша по часа за драма или направо там.-Какво? Извинете ли казах? Аз да не съм онази същата? Не,това няма да се повтори повече. Набързо разкарах тези досадни мисли от главата си,напомняйки си,че характера ми не е същия и ако отново почна да се държа така ще попадна в същото положение.Търпеливо очаквах отговор.

Някакво момиче влезе в кабинета,точно когато Арчи щеше да излиза да се приготви за часа си.
Тя се приближи към нашия герой и заговори,а той колко я слушаше беше под въпрос.Понякога мразеше да е директор,даже в повечето време.Предпочиташе да е в някой бар и да се напива,а след това да прекара нощта с някоя непозната в апартамента си,но уви съдбата имаше странно чувство за хумор.
Арчър чу нещо за записване в курса по драма и отръска глава.
-Аъъ,да!Няма нужда се записваш-просто отиваш в часа и учителя ще те приеме.-той се усмихна мачовски -Аз имам час по борба и ще трябва да тръгвам.Вземи си програма и влизай в часовете да не закъснееш.

Бела се направи,че не забеляза,че така "отговорния" директор не я слуша и каза:
-Мислех днес да пропусна,но както и да е,не съм решила още. Мерси все пак. - Ана реши да се изнесе от кабинета преди да й се наложи да обесни защо няма да влиза в часове. А както и гледаше, на директора не му пукаше особенно. Тя бързо и тихо се изнесе,замислена на къде да тръгне. Времето беше хубаво,защо да пропилява деня си в скучни часове?! Затвори вратата след себе си и се запъти нанякъде с обичайната завеяна усмивка .

Арчи си стоеше в кабинета и се чудеше какво да прави в тази скука.Вече нямаше къде и да отиде и какво да направи,накрая той си сипа едно голямо и седна на диванчето като опъна краката си.Буквално щеше да се гръмне ако скоро не се появеше нещо интересно.През деня рядко можеше да се забавлява заради поста си,а нощите напоследък прекарваше с Из,която той харесваше доста.Но тя сега беше в час или нещо подобно,не че и посещаваше много често,освен неговия но все пак.
На врата се почука и влезе една брюнетка с къса черна пола и секси блуза отгоре.Уау,биваше си я!Арчър стана веднага и се приближи към нея.
-Много си секси,захарче..-каза той и се приближи към нея.Тя се усмихна самодоволно и го целуна по устните.Нашия герой не знаеше от къде се беше появила,но тя го извади от скуката.Сега поне щеше да има някакво забавление.От главата му съвсем изскочи Изи и тяхната странна връзка и той буквално награби Жулиет.Така се казваше,Нортфилд с няколко трикчета беше бръкнал в главата й.
Тя започнаха да се целуват и тя набара приятелчето му през панталона.Той я сложи върху дивана и легна върху нея като махна блузата й и тя остана по сутиен.
В този момент се почука на врата и някой друг влезе,а Арчи докато се осъзнае още лежеше върху момичето.
-Изабел?-каза той шокиран и веднага стана.

Имах си отново час по математика.Господина обикаляше наоколо и дрънаше някакви глупости.Когато обаче реши да ме изкаа на дъската прекрачи границата.Аз и математика?Аз и математика?Тези думи няма да се свържат!
- Добре!Прост ли сте?Тъп ли сте?Глух ли сте?За милиарден път ви казвам,че няма да ви излезна на дъскат.Начукайте си го! - повиших тон.Той се нацупи и ме прати при Арчър.При излизаше от стаята му "подарих" още няколко ругатни при които той се намуси.Този учител определено ме "обичаше" много.Чувствата ни бяха взаимни.
Вървях си мълчаливо - тъйкато нямаше с кой да говоря - към кабинета на Арчи.Не след дълго го стигнах.Почуках на вратата и после нахлух вътре...както принципно правеха всички ученици.Всички,всички,но не всички заварваха това което аз виждах.
Арчър лежеше на дивана върхо някакво пулоголо момиче.Ококорих очи.Бях изгубила ума и дума...сърцето ме заболя при тази глетка.Той....как е могъл... - беше единствената ми мисъл.Имах чувство,че ще се строполя на земята.Краката просто не ме държаха.
Отстъпих назад.Арчър произнесе името ми и се изправи.Поклатих глава...Как е могъл?Как е могъл? - беше единственото което ми се въртеше в главата.
Искаше ми се да избягам...да отида колкото се може по-далеч...да не го видя повече...болеше ме...аз го обичах и той го знаеше...
Погледнах момичето и се концентрирах върхо нея - което не беше трудно - почнах да и придавам каква ли не болка.Не,че тя беше виновна...момичето извика,а аз се обърнах и избягах.
"Мразя те!" - изпратих телепатично съобщение на Арчър.Благодарение на Лилит притежавах телепатия,а благодарение на Бог знае кой можех да придавам и болка с поглед...
Бях побягнала на някъде...дори не знаех къде отивам...не исках да съм близо до него...не исках...,а да не говорим,че това,че го мразех беше лъжа.

П.п:Мазалооо хД

Когато Из влезе нашия герой се стъписа и направо си глътна езика.Просто го заля едно такова чувство,гадно...отвратително..вина.Да,до сега не беше изпитвал вина за каквото й да е правено с някоя негова "приятелка",ама те защото бяха рядкост нали..?!Чувстваше я и беше в странно вътрешно объркване и самовиновност за направеното.Не трябваше да ляга с Жулиет или някоя друга,не трябваше.
Това нарани много Изабел и тя изглеждаше не по-малко потресена от него.Беше пребледняла като чаршаф,а очите й бяха опулени.Беше ядосана,е как иначе-то оставаше и радостна да подскача и пляска с ръце, и най вече тъжна.Ако помните,а няма как да не помните,тя му каза,че го обича,а Арчи си премълча чувствата и не й каза нищо,беше объркан.Е,сега вече и да каже нещо няма да помогне,защото я беше наранил до безкрайност,но странното,или по-точно новото,беше че му пукаше за нейните чувства и искаше да я успокои.Думи като "Обещавам да се променя",'Да,скъпа знаеш,че повече няма да се повтори","Да,ще изгладя вместо да гледам решаващия мач на Лейкърс" биха задоволили женското ухо,но те бяха и са 99,9 процента лъжа.Че кой мъж би пропуснал важен мач за да изпере,оглади или нещо подобно включващо домакинска работа.
Бека се върнем към случката де,сега не е време за мач-имаме драматична сапунка между главните герои Арчър и Изабел...
Тя изфуча ядосана от стаята и мислено му предаде "Мразя те!".Нашия герой тръгна след нея като само каза на "гостенката му" :
-Омитай се оттук!
Арчи тръгна след чернокоската,но тя беше изчезнала нанякъде.Той тръгна в една посока надяващ се да е правилната иначе трябваше да я търси чрез заклинание.
-Прост си Арчър,прост си!-говореше той и крачеше из академията.